Да преоткрием природата с Павел Францалийски

Изложба на художника Павел Францалийски може да видим от 13 януари до 3 февруари в галерия "Лоранъ". Поводът за експозицията е 130 годишнината от неговото рождение.

За художника Павел Францалийски (1884 – 1956) съдим днес сякаш повече по репродукциите в стари издания – периодика и календари, отколкото чрез оригиналите в музейните и частните сбирки, отбелязва Анелия Николаева. Истина е, че мащабното му наследство през годините се е разпиляло в хиляди посоки и това е една от основните причини творчеството му да е слабо познато в целостта си. Фрагментарно и незадълбочено артикулирано, то все още остава непроучено. Може би и затова в случаи като този, когато се появява цяла група произведения – автентични и запазени във времето, оценяваме щастливата находка като дар на съдбата. И подхождаме към нея с пиетета, който заслужава оригиналът, плод на нечия талантлива ръка…
Пред нас са двайсет и три листа на Павел Францалийски, безспорен майстор на акварелната четка. В представите ни изникват един подир друг и вече познати негови пейзажи – от Рила или околностите на родния град Самоков. Именно те дават основния образ на неговото творчество – планинският пейзаж като предпочитан жанр е доминанта в него, а любовта на художника към Рила буди уважение и днес.

Израсъл в полите й, Павел Фланцалийски изобщо е сред първите български туристи и радетели за развитието на туризма в България, за които отношението към планината е култура, въпрос на възпитание и обич към родното. Затова неговото ревностно преследване на състоянията на природата, вглеждането в нейната многоликост и зиме, и лете далеч не е само рутинно занимание на художник пейзажист. „Тази пълна с красота и величие Рила“, както споделя в едно интервю, му дава утеха и спокойствие.

Той подхожда към общуването си с нея, навярно няма да е пресилено да кажем – с пантеистично преклонение, и акварелите, които създава сред самата природа, на пленер, следва да се разглеждат и като проява на неговата житейска и творческа философия. Големият български художник, общественик и негов съгражданин Васил Захариев през 1933 г. пише: „Замаян от величието на Рила, той чувства, че все още не е изпял най-възторжения си химн за нея.“

Така битува и един от образите му в историите за културния живот на стария Самоков – едновременно носещ и ските, и триножника си.

Истински поклонник на зимата, Павел Францалийски като че ли е единственият български художник акварелист, нарисувал толкова много зимни пейзажи. В едно интервю казва, че обича зимата и заради самата работа с монохромните „снежни“ гами. „Намирам тази работа за много трудна, но аз се боря да я надмогна“ – казва. И не се уморява да прави това до края на творческия си път. Точно в зимните импресии от Рила показва майсторство в търсене на безкрайните нюанси на бялото. „Белият акварелист на Самоков“ го нарича художникът Васил Чакъров, но в това определение, визиращо пристрастието на Францалийски към зимния мотив, сякаш подразбираме преди всичко белотата като метафора за чистотата на творческата природа, на творческия порив.

Сръчността в умението с акварелната техника, по принцип предпочитана от художника пред маслените бои, особено впечатлява в ранните му творби от 20-те и 30-те години на ХХ в. Цанко Лавренов, Васил Захариев, Борис Колев и други, които пишат за самостоятелните му изложби оценяват високо техническите му умения в капризната работа с акварела и изтъкват като неотменно качество на четката му съхранените свежест и непринуденост. Акварелите в тази изложба ни сещат за техните оценки. С датировки от самия художник, които ни връщат в първите десетилетия на ХХ в., те представляват сами по себе си един хубав портрет на българския пейзажист Павел Францалийски.