У-лицата: Младото поколение е недоволно от старото

Снимка: Личен архив

1 / 3

Светът не се побира в рамка, но всеки може да си го направи, според вижданията си. В това е убедена Александра Рамирез и затова картините й никога не са само правоъгълни, квадратни или триъгълни. Художничката се заиграва доста с формите, защото е сигурна, че човек може много да експериментира, без да е нужно да се довери само на познатото и вече направеното.

Изложбата й „Летни номади” събират 20 платна платна и се фокусира върху спомените, усещанията, копнежа по товa, което се случва през лятото, това, което витае във въздуха като натрапчиво усещане. Може да разгледаме творбите в Dada Cultural Gallery, както и в Dada Project Studio на ул. Иван Денгоклу 2 до месец септември.

„Идеята беше да пресъздам усещането за лято, за чувството на пълна свобода, без значение дали си в пустинята на приключение или просто се шляеш по улиците.” А всекидневието се оказва най-важно за Рамирез. Такова, каквото е, без да му отдаваме прекалена важност, но все пак да не забравяме да го оценим. А нейното всекидневие е свързано с рисуването.

„Всичко около мен ме кара да рисувам. Света на художника е пречупен през неговите емоции, през призмата на влиянието му, на вижданията му. От начина, по който подбира цветовете и трансформира идеите си, може да се научи много за него като човек”, обяснява тя.

Картините й са повлияни от Пабло Пикасо, също от модата, особено от дизайнер като Ив Сен Лоран. Вдъхновява я и френското кино – като усещане и търсения, особено Жан Пиер Жьоне – режисьорът на „Деликатесен” и „Невероятната съдба на Амели Пулен”. „Това е моята начална стъпка, а с времето ще си изградя изцяло мой стил”, допълва младата авторка. В таланта й може да се убедим като видим тук.

И понеже не обича да влиза в нечии граници, художничката решава да експериментира и да сглобява сама рамките на творбите си. В Художествената академията, която завършва специалност живопис при проф. Андрей Даниел, трупа опит и вече е наясно как се опъват платна, как се подбират дървените летви и започва да ги прави по различен начин, да ги конструира.

Иначе Александра Рамирез е от Пловдив. Името й е артистичен псевдоним и го е избрала покрай хора, които са много специални за нея. Рисува от малка и въпреки че приключва с магистратурата си този февруари, зад гърба си има вече пет самостоятелни изложби, а често участва и съвместно с други нейни колеги. Тялото й е покрито с татуировки, но „Има място за още”, обяснява тя. Приема, че на него също може да се погледне и като платно, но за себе си избира белия лист.

„Новото поколение сме много недоволни от старото, но ще се борим” , разказва Александра. Решена е, че ще открие повече творчески пространства, със свободни зони за изкуство. Сигурна е, че колкото повече художниците показват творбите си извън изложбените зони, толкова повече приемственост ще има и минувачите ще свикнат да търсят изкуството. А то влияе на емоциите, на душевността. Подобни практики вече има по света и навлизат и у нас. Именно те правят хората по-усмихнати, изваждат ги от монотоността.

„Изкуството е добре да общува с колкото се може повече хора”, заявява Александра и допълва, че и самите куратори в галериите е добре да забравят за навика си да затварят вратите пред непознати автори, а да експериментират малко повече.

Като всеки млад човек пътува и се интересува от това, което се случва в чужбина. Убедена е, че няма значение къде живее, защото това което прави идва от самата нея. „Човек се влияе от мястото, където е израснал, но идеите или ги имаш, или не”, отбелязва тя.

Вярва, че българските градове могат да изтрият сивотата си, която със сигурност не харесва на хората, живеещи в тях. Точно това се е случило вече с родния й Пловдив, в който още отпреди да бъде избран за европейска столица на културата се е усетил подем на изкуството. „Там има много кино, фотография, изложбени пространства. Градът се е превърнал в прекрасно място, което гъмжи от галерии, наредени една до друга, а те са запълнени с творбите на млади хора, които искат да променят обстановката и го правят."

Александра Рамирез вярва, че съвременната българска живопис се вписва много добре в световен мащаб. „Тази във Франция, например е съвсем различна от нашата, но и от Германия, и Белгия. Точно това е интересното - да има различия. Само така може да се излезе от клишето и стереотипа. Такова трябва да е изкуството.”