У-лицата: Как младите се опитват да променят градската среда

Снимка: БТА

6 / 8

Стълби, нарисувани като клавиши на пиано, касетки върху стените и още свежи идеи освежиха подлезът, намиращ се при Цариградско шосе 6, в края на Борисовата градина. Идеята е на седем младежи, обединили се около идеята, че София може да бъде хубаво и красиво място за живеене, стига сами да си го направим такова. Така ентусиастите от „ПодЛезно”, както Dnes.bg писа, откриха тази седмица втория си подновен подлез, превръщайки го от мрачно и недружелюбно място в свежо пространство, подредило цветни идеи на графити артисти. В началото са били петима, но двама от доброволците така са харесали идеята, че са се превърнали в едни от главните инициатори на случващото се. Те са сговорчив екип, лесно успяват да постигнат консенсус помежду си.

Юлия

Юлия Иванова е една от тях. Решава да се включи в акцията, тъй като вижда как един мръсен, тъмен и миризлив подлез, може да е спокойно и приятно място за придвижване. Ще може да се ползва, без човек да се страхува да преминава през него в късните часове на денонощието. Още един ключов фактор за участието й, е факта, че учи Урбанизъм. Специалност, която има сериозно отношение към градската среда. „Урбанизмът ме избра, защото не кандидатствах по първо желание, но попадайки в тази специалност, усетих, че това е моето място. – разказва тя - Проблемът беше, че тази специалност не е достатъчно популярна и нямах представа в началото какво ще уча и каква ще стана като порасна. Още от първия месец, обаче много ми хареса това, което правя. Най-вече заради възможността да се интегрират различни сфери на познанието, защото не съм човек, който прави само едно нещо, обичам разнообразието.”

Юлия дори работи от два месеца във фирма като урбанист. Това, с което би се заела, ако можеше, е да промени не само градската среда, но и културата на българина. „Хората не пазят нещата, които някой друг е направил. Не уважават труда на другите и не смятат, че средата, която ги заобикаля, ги засяга по някакъв начин. Нашенецът обича да се оплаква, но не и да реагира на средата. – споделя наблюденията си тя - Радостното е, че напоследък се появяват много младежки организации, които се занимават с градска среда. Така че се вижда надежда в дъното на тунела. Вървим с пълни сили напред. Крачка по крачка и се надявам, че с тази промяна и градската култура ще се повиши и всички хора, които в момента наричаме „вандали”, могат вместо да рушат, да създават. Това ще им достави по-голямо удовлетворение.”, надява се Юлия.

София и подлезите й, и минувачите й

Идеите за преобразяването на София, и най-вече подлезите й, идват от различни места. Екипът от ПодЛезно гледат чуждестранни практи. Наблюдават как се прави извън България, какво липсва у нас и ако е допустимо за осъществяване, се захващат и го създават. Правят конкурс за графити артисти и така събират интересни млади хора, които осъществяват идеите им. Начините за финансиране са различни – чрез конкурси, от фирми, които харесват начинанията им. Събират средства и от сайта За България, където граждани могат да даряват пари за различни проекти, случващи се в страната.

Минувачите реагират различно на това, което правят. Едни се радват, дори се спират, хващат гъбата и четката и започват да чистят с тях драсканиците по стените. Най-силно впечатление й прави един баща, дошъл с двете си деца на видима възраст 5-6 години. И тримата помагали. „Така тези деца се учат да имат отношение към градската среда и като пораснат ще допринасят за нейното развитие”, сигурна е Юлия. Има и такива, които помагат с идеи, дават препарати за почистване или просто се усмихват. Трети харесват направените касетки, спомнят си какво са слушали като млади. Снимат се. Децата се радват на „Чичовото хоро” и се опитват да разберат стъпките.

Други пък, цъкат с език и недоверчиво им обясняват, че подобно нещо няма да се запази и бързо ще се развали. Юлия не харесва този вид реакция. Убедена е, че ако човек е негативно настроен, никога нищо няма да се промени у нас. А екипът й вече е харесал нови подлези. „Но първо трябва да намерим финансиране и според това – районът, в който попада и спецификите на самия подлез, ще си изберем следващата „жертва”, разказва тя. Допитват се и до хорското мнение. Правят анкети преди и след всеки проект. събират идеи. На сайта си имат форма, на която всеки може да даде предложение за подлез и какво да се направи за него. Измежду всички предложения, избират онези, които могат да осъществят със средствата, с които са събрали.

А в чужбина

Юлия е пътувала из Европа и със сигурност има нещо, които й правят впечатление веднага като стъпи в чужд град. А те, естествено, са свързани с градската среда. „Навсякъде има драсканици по стените, които някои наричат графити, но има разлика. Ясно е и, че вандалите са там, хора, които не пазят. Но го има и усещането, че гражданите имат своя местен патриотизъм и знаят какво се случва в тяхната среда. Определено отношението е по-различно.”, споделя впечатленията си Юлия.

Приятелите

Близките й се радват на инициативите, с които се е заела. А онези, с които тепърва се запознават с нея, първо я наричат луда и щура. Казват, че се занимавам с невъзможни каузи, но Юлия вярва в това, което прави. Убедена е, че не само държавните институции носят отговорност за плочките, по които стъпваме, за подлезите, пейките, всичко заобикалящо ни. „Основният проблем на хората у нас е, че си мислят, че всичко трябва да бъде спуснато отгоре, че един подлез е отговорност само на общината, аз смятам, че е обратното. Всеки, който стъпва тук, трябва да е съпричастен към града.”
Юлия е наясно, че не може да угоди на всички вкусове. Не е и това целта. Все пак „ако не сме различни, животът няма да е интересен, разнообразен”. Но е сигурна в едно: ако някой разруши това, което е направила, тя и екипът пак ще го направят.