Да погледнеш с очите на художник

 „Художниците са очите на света. Те съзерцават и описват света вместо другите около тях. Когато хората разглеждат картина, виждат света през очите на художника. Ако това, което видят, ги развълнува, значи творецът е успял да сподели с тях своя малък личен свят.“  Това споделя Атанас Хранов, чиито творби може да видим от 23 юли до 19 август в Арт галерия Le Papillon.

Пловдивският художник за пореден път подрежда във Варна изложба със силен собствен дух.

Картините и трите отличителни скулптури в експозицията са обединени под мотото „Завръщане в Халдея“. 19 творби, които ще ни потопят в магическия реализъм на изкусната живопис с фини линии, дълбоки цветове и пространства, разкриващи мистичната философия и високия талант на Атанас Хранов.

И този път разказът в творбите му е за халдейците – народ на философи, математици, астрономи, пророци, и гадатели, които дали на човечеството знанията за календара, астрономията, астрологията, които ползваме и до днес, открили звездите, анализирали семантиката на числата и разделили времето на актуалните до днес понятия за часове, минути, седмици и годишен цикъл. Думата “халдей” отдавна е станала синоним на думите “жрец”, “астролог” и “предсказател”. "В изложбата са включени портрети, в които на мястото на глави рисувам звездно небе. Така искам да кажа, че можем да видим звездите навсякъде", казва авторът.

Атанас Хранов работи в областта на пластичните изкуства и живописта, смесвайки органично жанровете. Перфектно владее дървото и го използва както в скулптурните си творби, така и в живописта. В картините си изгражда триизмерно пространство със средствата на илюзорната живопис и вграждането на различни обекти в тях. Отличителен белег е доминиращото присъствие на орнамента, изведен до чист знак. Работите му са смел и вдъхновяващ опит да вземе характерните форми от старата градска и църковна архитектура и чрез средствата на своята фантастична образност да ги превърне в своеобразни врати към паралелни светове.

Или както писателят Александър Секулов пише по повод изложбата му: „В платната му се носи бавен, метафизичен вятър, който отнася парчета от материалния свят, прави видими процепите и ключалките, отвъд които смътно се досещаме, че има друга действителност, непознати светове, и това ни плаши и очарова едновременно…

За скитниците между световете, които носят в кожените си торби далекогледи, лупи, стъкленици с отвара за гадаене, звездни карти, чайници за пустинята, стриващи се на прах ръкописи. Тайнствени лица на хора, човешка длан, която се подава в някои от ъглите на картините, ябълки, отломки от неясни като предназначение метални предмети, зелени листа – всичко това се носи в някакво безтегловно пространство, което запълва платната на художника“.