У-лицата: Картина на българка – икона на "Емигрант"-а

 Ралица Георгиева с известен италиански актьор - Teodosio Barresi. Снимка: Личен архив  

6 / 10

Ралица

Преди седмица едно българско момиче показа свои картини в Рим, Италия. Една от творбите й печели първото място в конкурса за живопис ''IL PENDIO'', който се случва за 47-и път. Картината се казва "Емигрант". Самата Ралица Георгиева споделя тази съдба от доста години. Художничката се интересува от съдбата на жената, която за "да стигне до бъдещето, й се налага да прекоси море от кръв". Самата тя стига до Италия с двама съученици. Работят едно лято като улични артисти. Вторият път се връща във Венеция сама и тогава започват моментите й на големи вътрешни драми, самота и сблъсък с реалността.

Запознава се с италиански отец Padre Dino Fagion, за който е рисувала в местна църква. Той я окуражава да продължи образованието си с рисуване. Така Ралица се озовава в Рим на кандидатстудентските изпити. От тогава живее в този град, споделяйки съдбата на емигранта. Съдба, която става реална за все повече хора, а напоследък е най-актуалната тема и в света.

Израстването

Ралица завършва Художествената гимназия във Варна, след което влакът я отнася към НАТФИЗ, където се занимава с пантомима, а от там пътят я отвява в Рим. Завършва Националната театрална академия Silvio D'Amico – специалност актьорско майсторство. Но все нещо не й дава мира. Има един талант, който продължава да се стаява някъде у нея – рисуването.

Скоро Ралица влиза и в италианската Художествената академия, катедра живопис. През 2013-2014 г. нейният професор я прави свой асистент в Академията. Не са малко и наградите. Печели доста конкурси, сред които през 2010 г. организиран от Laziodisu. Миналата година печели трето място в националния конкурс ''Miraggio ''

За куфара на емигранта

Като повечето артисти, и Ралица е имала различни моменти на вдъхновение. Двигател й е Джани Родари и неговия "Куфар на емигранта" (Тreno del emigrante). Също така Елисавета Багряна със "Сама жена на път". Затова и толкова силно се вълнува от трагедиите, които заливат Европа. Последният случай е бил на млада майка и нейната дъщеря на 4 години, които плавали през морето с гумена лодка. Оцелява единствено детето. Друг случай, който силно й повлиява е на баща на 13-годишно момче с диабет. Човекът разказва как са им обещали едно, а е станало друго. Как са насочили автомат и са го принудили да изхвърли чантата с инсулина в морето. Как детето му е губило съзнание, но докато е било с отворени очи, успокоявало баща си с думите, че иска да умре.

"Всеки ден тук се давят човешки същества. Светът се отнася както винаги се е отнасял. – разказва Ралица - След време чувствителни хора ще пишат сърцераздирателни драми и ще правят филми с тези истории. После ще се печелят милиони. Това е геноцит от страна на света спрямо тези хора. Никой не е станал емигрант от хубаво – това е бягство от смъртта и готовност на всяка цена да стигнеш до благословената земя, онзи оазис, който света в 21-и век е постигнал, но не е готов да сподели. Оказва се, че благословената земя е обитавана от чудовища".

За "Емигрант"

Художничката разказва и за картините си, в които включва именно тези хора, превърнали се в номера за последната година. Творбата й "Емигрант", за която и печели отличието, е жена с ярко изразено лице, на тъмен фон. Главата й е покрита с плат, целият в пайети – от тези, шити на ръка, с много труд, който често остава незабележим – така както труда на жената.

Ралица се заиграва и с лицето на героинята й, която до толкова променя своя телесен цвят, че придава нов нюанс. Ние не виждаме вече нейната кожа, етнос, религия. Тя е една жена с много светлина в очите и много страх, с вкочанен поглед, спрял тежко върху нас. В това наметало се отразява онова море от кръв, а пайетите светят като звезди, които напомнят числа, които нарастват към безкрая, така както се случва и с жертвите. Именно тази жена съхранява  вътрешната си мъка и отразява ужаса навън. Гледа право в очите ни. Превръща се в инструмент за конфронтация с реалността, човек – почуствал терора, неспокойствието, самотата, експлоатацията, дискриминацията. Тя е извън закона. Влачи след себе си смъртта и безкрая като илюзорен призрак, който не предлага сигурност.

След тази награда предлагат на Ралица да направи самостоятелна изложба. В нея тя ще включи 14 от картините си. Творбите ще бъдат подредени в галерия в италианското градче Corato-Bari, което е прочуто с многото си културни събития.

Чуждата преса за картината

Пресата в Италия също обръща внимание на конкурса. В едно от местните издания пише, че 47-ото издание на ''IL PENDIO'' има своя победител, или по-скоро си има победителKA. В текста се проследява коментара от Алберто Рубини, баща на известния актьор и режисьор Серхио Рубини, както й се обяснява, че именно тази картина с жената може да се превърне в икона на емигранта.

"На тъмен фон е изобразена жена без гражданство. На преден план, насинена ръка спира дрехата върху гърдите. Картината говори за страданието на онези, принудени да напуснат родината си, да търсят щастието си на друго място, бягайки от военните конфликти, за които международните новини предават всекидневно".

Преди Италия

Каквото и да е преживяла Ралица, където и по света да живее, в сърцето й остават нейните баба и дядо, към които изпитва чуство на вина. Страда, че ги е изоставила и заради тези дълги години на учене, е изгубила възможността да прекара повече време с тях. А именно те са били хората, на които дължи днешните си ценности, вярата в приказките и в идеята, че всичко е възможно, ако човек е упорит, позитивен.

Все пак тя вярва по някакъв начин, че именно с това, което прави, не ги е изоставила, а се е доближила до тях, и до България. И именно тук Ралица ни казва за онзи стих от Джани Родари: "Не е голям, не е тежък куфара на емигранта... Взех малко от земята, от моето село да не се чувствам сам по пътя. Една дреха, парче хляб, един плод и това е всичко. Но сърцето - не. Не го взех. В куфара не можа да влезе! Твърде много болка имаше за да тръгне отвъд. В морето не иска да отиде..."