Парижката действителност, събрана в картини

"Сатори в Париж" събира картини на Цветомир Асенов от 16 до31 октомври в галерия "Париж". Галерията е представяла автора многократно в общи експозиции, но това е първата самостоятелна изложба на художника, който в последните години активно пътува, живее и твори както в София, така и във френската столица – Париж.

Картините са вдъхновени от парижката действителност, която все още притежава способността да предизвиква „сатори“  - просветление, не само в художниците, но и във всеки изкушен от парижката атмосфера, история и  изкуство.

Както ни учи Оскар Уайлд , „Функцията на художника е да измисля, а не да хроникира“, така и изложбата „Сатори в Париж” е забавление на въображението,  следвайки парижките маршрути. Картините, предимно пастели, са от последното лято, рисувани върху хартия „Canson“.

По–рано Цветомир Асенов печели награда от конкурса „Портрет”, организиран от основания през далечната 1557 г. френски производител на художествени хартии - „Canson”.
Наградата се изразява в десетки килограми професионална хартия, която сама по себе си е едно вдъхновение за автора.
Повечето от включените творби носят имената на местата в Париж, вдъхновили Асенов и представляват специфични метафори на емоциите и усещанията, които авторът е преживял по своите парижки маршрути.

Няколко живописни платна директно пристигат от тримесечно представяне на Цветомир Асенов и френския скулптор Жан-Франсоа Мобер в региона на Лион, Франция.

„Сатори в Париж” е малка книга на Керуак, която ми попадна при един букинист на Сена. Терминът „сатори” в дзен религията означава духовно пробуждане, което често става и внезапно. - отбелязва за експозицията си Цветомир Асенов -  Това пробуждане, просветление, може да ви се случи в магазина на Сенелие, акустирал на кея „Волтер”, още в 1887 г.

Там ще попаднете в цветовъртежа на нежните пастели, създадени от Гюстав Сенелие със съвети на художници, между които Сезан, а по-късно и Пикасо. Сатори може да получите и седнал вечерта с бира в ръка на павирания бряг на Сена, заслушан в джазовия квартет, на чиято музика пред вас танцуват момичета със стъпки от тридесетте години; или докато съзерцавате в далечината как фасадата на “Нотр-Дам” мени нюансите си в хармония със слънцето, което потъва в съня си, изтощено от нетърпението на милионите туристи да завладеят града."