У-лицата с Митко Стафидов: Човек сам подрежда света си

Снимка: Личен архив

1 / 6

Поля от слънчогледи, из които огромен кораб ни вмъква във въображението на малко момче, преоткриващо детската си стая. Историята му е разказана от режисьора Митко Стафидов във видеото към дебютния
сингъл на Иво Златанов. Двамата обединяват творчески идеи с текста на поетесата Белла Ангелова.Текстът е много образен, почти сюрреалистичен – така дойде и идеята за картини, които на пръв поглед са произволни, но са свързани с преживяванията ни от този период. По това време рисувах един стенопис на астронавт в подлеза на бул. България и бул. Гешов - явно космическата тематика ми е повлияла, защото малко след това превърнахме в изгубен сред слънчогледите астронавт Яни, който е един от синовете на Иво Златанов", разказва младият режисьор.

Корабът, моряшките принтове, компасите и капитанската шапка, загатват за професията на Иво като реален капитан на Океанската перла - научноизследователски кораб със сеизмични проучвания в цял свят. В момента Иво е музикален изпълнител, вдъхновен от творчеството на Ленард Коен, Nirvana, Mumford & Sons. В ролята на капитана влиза другия син на изпълнителя – Ники. Иво Златанов е известен с псевдонима Мъртвият
капитан ("The Dead Captain"), а също така е част от лейбъла Homeovox на Георги Георгиев от група Остава, където намира Мартин Стоянов - автор на аранжимента.

Митко Стафидов, който освен хобито си като графити артист, набира все повече популярност като режисьор и
вече има проекти на Милена Славова, Етиен Леви и Мирян Костадинов зад гърба си. Във видеото той прави кратка поява в кадър с ролята на каубой. Песента е много мелодична, но това, което ме удари е текста, който е много образен. Използва много силни думи като "черен бакър", "дрипа", "провесена", все силни образи, а и самото захлавие "Нахапано" направо ти се набива в съзнанието", разказва пред Dnes.bg Митко.

Като чул песента, той бил сигурен, че и клипа към нея трябва да действа като визуална поезия и от там тръгва идеята с космонавта, търсещ своето момче, кораба, живото плашило и огромното куче сред полето. "С оператора Виктор Кирилов също го обсъдихме и доразвихме да има смисъл. Така дойде и сюжета, в който едно
момченце си изпуска мечето от леглото и тръгва да го търси и вижда тези образи, извадки от
стаята му, които са доразвити във фантазията му. Сякаш изследва стаята в други измерения."

Митко Стафидов

Освен като режисьор, Митко се занимава с музика и визуално изкуство в градската среда. Той е един от онези, които преобразяват няколко столични подлеза, превръщайки ги в цветни картини на различни тематики. Вече София си има музикален, кино, научен и спортен подлез в проекта "Подлезно";. Още от малък изкуството го е занимавало и не прави разлика между заниманията си, а вярва, че те са само продължение на нещо цяло, което следва пътя му в живота. Любим момент е, когато прави музикални клипове. Визуалното изкуство е преплетено в играта с образи, в която интерпретира и музиката. Виждали сме и го в някои телевизионни проекта, сред които и "Гласът на България". Поради липса на останали места не влиза в ничий отбор, но и той признава за себе си, че не се чувства вокалист, а по-скоро обича да създава музика. "Писането – дори, когато го правиш за друг човек или създаваш собствен продукт, всичко си е вибрация и вдъхновение", разказва той. Някои от песните му са много задълбочени от момент, когато му е бил трудно и е бил депресиран. Това си личи в лириката и в мелодията. Има и закачливи парчета, с лек характер, които зареждат с настроение. Обикновено създава песен, когато става въпрос за неща, за които не намира начин да изрази с думи. Музиката и текста вървят заедно. "Трудно ми е като някой ми каже – ето ти музика, напиши текст или обратното. Обикновено правя заедно нещата. Едното води до другото. При мен явно всичко е много слято", признава Митко.

Подлезно

Случва се така, че учи в Англия 2 години. Завършва колеж и се връща в България. Подлезно точно започват с първия си проект. "Той бе много малък и всички бяхме млади хора, които се опитваха да разнообразят средата си. От там си паснахме много и продължихме да работим заедно. Направихме музикален, филмов, научен и спортен подлез. Направихме един проект за детска градина "Фантасмагория" по български народни мотиви.

Институциите

Като контрапункт на перките и надгробните плочи, които в момента заливат центъра на Столицата, тези
младежи се опитват да я освежат. В началото никак не им е било лесно. "Трудно бе да убедим хората, че
можем да го направим, че сега ще се случи това", спомня си Стафидов. Тогава им повярват от Дирекция "ПИСТ", които им помагат и до момента. Не е вървяло "по ноти"  и с някой от районните кметове, които
гледали на начинанията им с недоверие. И така до самия край, когато показват сътвореното. Тогава вече
напрежението пада. Младежите имат страхотни отношения с район Средец. "Много хора са решили, че държавата като цяло е лоша и не дава, но всъщност тя е разделена на райони и на дирекции. Различни хора стоят на тези места и на много от тези хора им пука за средата и се опитват да направят нещо добро. Стараят се да я направят по- цветна и красива. Ако ги намериш, може да създаваш хубави неща."

Музика

Митко се вдъхновява много от музиката и след "Нахапано" се очаква да излезе още един проект с негово участие. С друг певец - Ивайло Колев, записва клипа към песента "Не като мен" Снимките са много интересни, защото се случват в Италия, а видеото ще излезе през есента. "Получи се малко ала Джеймс Бонд. Помогна ни отново операторът Виктор Кирилов, който участва и в "Нахапано". Преди да стигнем до Италия търсихме и тук локации. Цялата идея бе да е по- различен стил, тъй като и музиката е по-оркестрална. Самата песен предполага грандиозност, големи зали. Намерихме вила, която е исторически паметник с картини, антични мебели, но в нея може да се спи. Собствениците са семейство. Имаш чувството, че спиш в музей и усетихме, че много си пасва като стил с нашия замисъл. Получи се много добре.", пояснява още Стафидов.

Между Англия и България

И макар да е учил в Англия, Митко решава да се завърне у нас, където не му липсва желание да променя мястото, в което живее. За разлика от Великобритания, той е убеден, че тук това става по- лесно. "Хората там са много взискателни. Ако се развали някоя улична лампа, всички ще скочат как така общината не е положила грижа. И тук започва да се случва този процес. Но да тръгнеш ти да правиш нещо, е почти невъзможно, защото всичко там е много регулирано. В България го има хаоса, но именно той позволява хората да са самоинициативни и сами да се захванат с различни каузи. Това ми допада. Понеже ми е трудно някой да ми каже какво да творя, предпочитам сам да измислям какво да създавам. Не е лошо човек да е инициативен и да не чакаш всичко държавата да свърши. Това е отровно и неслучайно и Англия в момента си патят. Подобен тип мислене те вкарва в друг коловоз, който със сигурност не твоя. Това е друго мислене, да чакаш на някой. Животът не върви така. Човек трябва сам да е господар на съдбата си и да оформя света около себе си."