Димитър с многото лица

Нарисувал е много лица – зелени, жълти, червени, шарени.

Всяко уж е отделна картина, но всъщност прелива едно в друго. 

Те пресъздават съвремието ни или липсата на такова, защото ние сме или закотвени в миналото, или в мисли за бъдещето и забравяме да сме с времето, което е единственото тук и сега.

Според Димитър за останалото има кой да се грижи.

Кой?

Художникът е Димитър Свиленов. Завършил е Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография. Рисува повече от десет години, преди да открие „енергитичната” живопис.

Къде?

Галерия „Икар“. Там са подредени картините от дебютната му изложба. Може да се види до 10 юни.

Кога започна да се занимаваш с енергитична живопис?

Малко повече от година. Всичко започна от един красив сън. Беше доста цветно. На сутринта исках да нарисувам това място. Така се появи и първата ми картина “Откровение на Йоан”. Започнах да я рисувам през февруари.

Закачих я на стената. Питах се каква е тази цапаница, нищо не разбирам от нея. През август случайно си вървя по Славейков и виждам една книжка “Новият завет”. Най-накрая имаше “Откровение на Йоан”. Започнах да чета.

Ставаше въпрос за черния кон на войната. Червеният кон, бледият кон, закланото агне... Това вече ми звучи познато. Настръхнах целият, когато осъзнах, че съм нарисувал тази картина.

Какво влагаш в думата „енергитична“?

Идеята е на моя PR – Георги Христов. На него му действат зареждащо и успокояващо. Той обяснява, че намира в картините все нови и нови неща. Мои приятели също казват, че картините са силни. Това харесвам и аз в тях.

Как живеят твоите картини в настоящето, след като казваш, че човек живее в миналото и в бъдещето?

Те живеят с мен, а аз живея за настоящето. За мен е важно да се живее тук и сега. Не искам да мисля занапред или да си спомням за преди, защото е казано, че когато една врата се отвори и минеш през нея, ти отваряш и следваща врата. Аз вярвам, че така трябва да се получават нещата.

До колко са подвластни хората на времето?

Всеки е подвластен на самия себе си. Никой не може да въздейства на човек, така, както той сам си влияе.

Кое е лицето на Земята и изобщо колко лица може да има планетата ни?

Всеки сам си решава. За мен това е Господ. Представям си го като много силна енергия. Никой не знае как изглежда той. Няма образ, от който можем да черпим информация и да го рисуваме, и пресъздаваме. Изобщо Господ никой не може да го нарисува. С моите картини аз търся лицето, но не мога да го открия.

Как въздействат твоите картини?

На всеки различно. На мен не ми въздействат. Аз съм неутрален към тях. Докато ги рисувах,  изживях цялата емоция на картината и след това търся в нея единствено детайлите.

Колко време ти трябваше за да се подготвиш за изложбата?

Близо година. Имаше периоди, в които рисувах веднъж на месец. Друг път правих по три картини на вечер. Започвам и рисувам. Сякаш има продължение.

Правя следния експеримент: събирам  една до друга две картини и забелязвам, че те се допълват като една обща картина.  За следващата ми изложба ще нарисувам малки картини, които като се подредят една до друга, да правят една голяма картина.

Кое те провокира да рисуваш три на веднъж, а друг път нищо да не рисуваш?

Рисувам само, когато съм спокоен, когато ми е хубаво. Тогава се отпускам и рисувам. Става бързо. Смесвам няколко бои и ги разстилам на листа и се появяват лицата.

А твоето лице – кое е?

(Потърсихме го заедно. Оказа се, че е под номер 13 и съвпада с датата, на която е роден Димитър Свиленов. Зелено е и догато го е рисувал, не е мислил какво ще се получи).

Аз не вярвам в случайности и съвпадения.  Животът ме убеди, че всичко се случва в зависимост от начина, по който предизвикваш нещата да се случват. Аз лично предизвиквам присъствието на приятелите ми, да са до мен и заедно да ме зареждат с положителни емоции.