София днес

Тази вечер от 20,00 часа в Дома на киното ще бъде открита изложбата „София днес“, която ще покаже финалистите и победителя в едноименния фотоконкурс на София Филм Фест и Dnes.bg.

Да ви припомним, той се проведе по време на 13-ото издание на фестивала, като в рамките на 8 дни участниците трябваше да заснемат и изпратят в редакцията на Dnes.bg до 5 снимки.

Над 200 фотографии от повече от 100 участници бяха публикувани в специално създадената рубрика на Dnes.bg за конкурса.

До финална селекция достигнаха 25 снимки на авторите Илиян Ружин, Алекс Филипов, Димитър Стойчев, Георги Димитров, Ивайло Златков, Иван Ботев, Иван Манчев, Иван Пейков, Калин Петров, Лиляна Дворянова, Любомир Стаменов, Люсил Колмиш, Михаил Петров, Петя Караджова, Петко Стаменов, Симеон Цончев, Стефан Галибов, Зафер Галибов, Таня Николова, Венцислав Братованов и Златина Георгиева.

Приза грабна снимката на Петко Стаменов, избрана лично от режисьора Вим Вендерс и неговата съпруга – известната фотографка Доната Вендерс.

Темата „София днес“ бе вдъхновена от новия филм на Вендерс „Снимки в Палермо“.

Затова и голямата награда на победителя, осигурена от Stars Travel, беше уикенд за двама в града, вдъхновил историята в последния филм на именития режисьор – Палермо.

Затова място в изложбата е отделено на снимките, които фотографът е направил в града.

Гледките от Палермо ще продължат и на специалната прожекция на „Снимки в Палермо“, която ще се състои веднага след откриването.

Ето какво сподели авторът за своето пътуване:

Палермо съвместява в себе си красивата италианска архитектура и динамичния съвременен живот. Буквално на всеки ъгъл човек може да види или красива статуя, мраморен фонтан, една от 300-те църкви (повярвайте ми – там има адски много църкви) или някоя чудесна сграда.

Но Палермо не е типичната туристическа дестинация. Наред с всички красиви места човек се натъква на престъпността, занемареността и бедността на Сицилия.

И точно това ме впечатли в Палермо – резкият контраст и симбиоза между красотата и мръсотията.

Градът не е нито бляскав, нито лъскав, не е препълнен с тълпи от снимащи япончета, но има нещо, което моментално харесваш.

Той е непринуден, истински. Нито повече, нито по-малко. Истински. Точно заради това няма начин да не го харесаш и да не искаш да се върнеш там.