И сега дами и господа... Клод Льолуш

Известният френски режисьор и сценарист Клод Льолуш е звездата на Френския фокус на 15-ия Международен  София Филм Фест.

Той ще получи лично Наградата на София на Столичната община за своя принос в киноизкуството.

Носител на „Оскар” и Златна палма от Кан за шедьовъра „Един мъж и една жена” (1966), създал над 50 филма в кариерата си, Льолуш не се уморява да разказва впечатляващи киноистории.

Такъв е и най-новият му филм „Толкова много любов” (Ces amours-la) който французинът ще представи пред публиката на 15-ия София Филм Фест.

Като най-важен елемент в творчеството на Льолуш, любовта отново е в центъра на сюжета.

Героинята му Илва си спомня своята бурна младост и мъжете, които някога е обичала. Прекрасна симфонична музика е фон на спомените за петте големи любови, които е преживяла.

Всички тези мъже са били напълно различни, но всеки един от тях е повлиял на нея и на живота ù. В крайна сметка може би не Господ е създал жената – всеки мъж, когото тя обича, я пресъздава отново и отново...

„Един ден ще направя филм за критиката, когато искам да загубя малко пари”, шегува се роденият в Париж през 1937 г. режисьор. „Филмите са като сперматозоидите – само един на милион успява”, продължава в шеговит дух Льолуш и сякаш сам определя съдбата за своите успели творби.

До киното се докосва, когато е едва 8-годишен и получава като подарък от баща си 8-милиметрова камера.

Още на 14 монтира първия си документален филм „Злото на века”, удостоен с Гран При за дебют на кинофестивала в Кан.

На 16 години талантливият французин вече режисира реклами и работи в телевизията като щатен документалист. Льолуш заминава да прави кинорепортажи в различни точки на света (в това число и в СССР през 1957).

След много късометражни филми за Армейската кинослужба, през 1960 г. Льолуш създава собствена продуцентска компания – Les Films 13 и заснема първия си пълнометражен филм – Le Propre de l'homme, който се оказва финансов и творчески провал.

По-успешният Une fille et des fusils (1965) е вдъхновен от американските трилъри, докато Les Grands Moments (1965) е определен от самия режисьор като „кошмар върху лента”.

След това Льолуш е на път да се откаже от кариера зад камерата, докато на плажа в Дьовил (Нормандия) не му хрумва идеята за сценария на „Един мъж и една жена”.

През 1966 г. филмът печели „Златна палма” в Кан, 2 „Оскар”-а, общо 42 награди от различни фестивали и се превръща в своеобразно тематично обобщение за киното на Льолуш – мита за вечната любов.

През следващите години критиката не винаги е благоразположена към режисьора, но зрителите никога не остават безразлични, а чувствата, пробудени от филмите му варират от възторг до отричане.

Автентичната атмосфера, спонтанността на актьорите и виртуозността на снимане като режисьорски метод са запазена му марка.

Важни спирки в изследването на темата за митичната любов са връзката между Едит Пиаф и боксьора Марсел Сердан („Едит и Марсел”, 1983), както и аферата между крадец (Джеръми Айрънс) и певица (Патрисия Каас) от „И сега дами и господа...”, но сантименталната нишка се прокрадва дори във филми-предизвикателства, като осъвременената версия на „Клетниците” (1995).

Френската критика определя „Смелостта да обичаш” (2005) като „нова притча за търсенето на щастие, изградена от песни и емоции с неподправен лиричен и романтичен почерк”.

Докато снима „Булеварден роман” (2007), Клод Льолуш работи под псевдоним и едва след премиерата на филма в Кан разкрива, че той е режисьор.

Ретроспектива с филми на Клод Льолуш ще бъде представена в Дома на киното между 25 февруари и 3 март.