Фокус на френски

Известният френски режисьор и сценарист Клод Льолуш е звездата на Френския фокус на 15-ия Международен филмов фестивал София Филм Фест.

Той ще получи лично Наградата на София на Столичната община за своя принос в киноизкуството.

Носител на „Оскар” и Златна палма от Кан за шедьовъра „Един мъж и една жена” (1966), създал над 50 филма в кариерата си, Льолуш не се уморява да разказва впечатляващи киноистории.

Такъв е и най-новият му филм „Толкова много любов” (2010), който французинът ще представи лично пред публиката на 15-ия София Филм Фест.

На фестивала ще бъде представена и ретроспектива с още 6 негови филма, която ще се прожектира в Дома на киното в седмицата преди официалното откриване на фестивала – от 25 февруари до 3 март.

Още 10 филма, заснети през 2009 и 2010 година ще могат да видят почитателите на френското кино в България.

Сред заглавията е носителят на голямата награда на журито в Кан 2010 „За хората и боговете” (2010) на режисьора Ксавие Бовоа. Филмът е красива, нежна и остроумна история, която разказва за съдбата на група френски монаси от малко селце в Алжир, отвлечени от ислямски фундаменталисти. Но акцентът на разказа не е върху отвличането, а върху живота на монасите вътре в общността. Разкрити са техните взаимоотношения, издръжливостта на вярата им, границите на лоялността и отдаването.

Любопитен акцент от френското кино в тазгодишната програма на София Филм Фест е новият филм на Отар Йоселиани „Изгнаници” (2010) - деликатна, но унищожителна сатира, изпълнена с много автобиографични моменти. Филмът ще бъде представен пред зрителите лично от режисьора Йоселиани –специален гост на предстоящия фестивал, който ще получи Наградата на София в деня на откриването – 4 март.

За всички онези зрители, свикнали да виждат френската актриса Изабел Юпер в леко тъжни и сдържани роли, филмът „Копакабана” (2010) на режисьора и сценарист Марк Фитуси е истинска изненада. Защото предлага един много различен персонаж, в който се превъплъщава Юпер – игрива, засмяна, облечена в пъстри дрехи и плътно гримирана, Бабу (Юпер) всъщност е в доста сериозната роля на майка, която се опитва да спечели отново доверието на дъщеря си. И въпреки че „Копакабана” на пръв поглед обещава на зрителите комедия, оказва се, че това е доста сериозна философска, психологическа, сатирична и дори социална киноистория.

Българските зрители ще могат да се насладят и на прекрасната Кристин Скот Томас и новото ù превъплъщение във филма „Напускам те” (2009) на французойката Катрин Корсини. В навечерието на своята 50-та годишнина Кристин Скот Томас става все по-смела, все по-предизвикателна и разкриваща мощната сила на женския си чар или поне такава е нейната героиня от „Напускам те”. Отегчена от живота си на майка с две деца и съпруга на заможен и преуспял доктор, Сузане (Томас) прекарва безпроблемно и спокойно дните си в къща, в Южна Франция. Но животът остава спокоен само до мига, в който среща персонажа на Серхи Лопес - майстор, нает от мъжа ù да осъществи малък ремонт в къщата. Водена от страстта си, Сузане започва любовна афера и така стремоглаво потъва в нея, че изведнъж целият ù живот се преобръща.

Във Френския фокус е и филма „Турнето” (2010), удостоен в Кан с наградата за най-добра режисьорска работа на Матийо Амалрик. Това е четвъртият пълнометражен режисьорски филм на френския актьор Матийо Амалрик, който играе и главната роля в историята - на провалил си френски тв продуцент, загърбил семейството, децата, приятелите и враговете, любовниците и съжаленията, за да започне нов живот в Америка. Но все пак решава да се завърне в родината и заедно с група изпълнители на бурлески да обикаля френските провинциални градове. Екстравагантният илюзорен свят, изпълнен с топлина и хедонизъм, който шоу трупата представя от град в град, е представен чрез изключителната визуална естетика на филма, която успява да спечели и най-скептичните зрители.

Два от филмите във Фокус Франция са представени под мотото „ACID Special” - „Донома” и „Цветя на злото”. ACID е организация на филмови режисьори, която промотира разпространението на независими заглавия в киносалоните и организира срещи между филма, неговия режисьор и зрителите. Силата на ACID е в основополагащия ù принцип: независимо дали са френски или не – режисьорите да бъдат подкрепяни от други режисьори. Всяка година ACID подкрепя от 20 до 30 документални и игрални филма, 9 от тях се представят в Кан, като повечето нямат дистрибутор, след което получават шанс за разпространение.

„Донома” (2010) е дебютен филм, създаден изяло от един човек - Джин Каренар. Той е режисьор, сценарист, монтажист и продуцент на филм с абсолютно минималистичен бюджет. Основната тема на експерименталната творба, изградена от различни сегменти, е случването на любовта в съвременна Франция.

„Цветя на злото” (2010) на дебютанта в игралното кино Давид Дуса също е кипяща и енергична любовна история, но на фона на една съвременна революция. Давид Дуса е и сценарист на филма, преминал през важни за дебютиращите режисьори фестивали като този в Ротердам. Едно момче, движещо се с танц из Париж и емигрантка от Иран се срещат и общуват чрез набиращите популярност социални мрежи. Използвайки медии като YouTube, Twitter и Facebook, те се следят един друг, както и ситуацията в Иран. Междувременно Зелената революция достига останалата част на света чрез социалните медии и получаваната информация става все по-мъчителна за момичето...

Като използва елементи от фарса и музикалния филм, „Концертът” (2009) на Раду Михайлеану се фокусира върху съдбата на изтъкнатия руски диригент Андрей Филипов (Алексей Гусков), чиято кариера е рухнала по време на преследването на евреите и соц-режима на Брежнев в бившата СССР. 30 години по-късно той получава шанс да събере отново своя оркестър и да свири с него в Париж. Диригентът е решен да изпълни на всяка цена своя план, който включва „вербуването” на известна френска цигуларка за концерта. Така в странната смес от хумор, политика и история, историята стига до събитието от заглавието – „Концертът“, който се оказва бляскаво кино и музикално зрелище.

Във Френският фокус са включени и две копродукции на Франция.

Критиците определят филма на канадския режисьор Дени Вилньов като необикновен във всяко едно отношение. Удостоен с Голямата награда за най-добър филм от фестивала във Варшава през 2010 г., „Изпепелени” (2010) следва модела на гръцките трагедии и в духа на политическата алегория напомня, че историята непрекъснато повтаря собствените си модели и че смъртта не винаги означава край. Сюжетът разказва за близначките Жан и Симон Маруан, които с изумление научават от завещанието на починалата им майка Навал, че имат брат, за когото дори не са чували и баща, когото са смятали за мъртъв. Следва пътуване към Близкия Изток, където двете близначки ще се опитат да разберат повече близките си и да сглобят липсващите парченца от пъзела на тяхното семейство. Творбата е номинирана в категорията „най-добър чуждоезичен филм” на наградите на Американската киноакадемия.

За всички почитатели на киното, близко до живота и реалността, нешлифовано и без грим, е филмът „Нелегални” (2010) на режисьора Oливие Масе-Депас. Копродукцията от Белгия, Люксембург и Франция показва живота такъв, какъвто е, и разбира се - заснет почти изцяло с камера от ръка. Рускинята Таня е нелегална емигрантка в Белгия, която живее с 13-годишния си син. Арестувана от местната полиция, тя е разделена от сина си и заплашена от депортиране. Таня обаче няма да се предаде лесно, а ще направи всичко възможно да остане в Белгия с детето си.