Имаме обща история, но и различно бъдеще

Филмът „Други истории” е копродукция на Сърбия, Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина, Македония и Ирландия, като всяка от петте отделни новели е заснета от екип от съответната бивша югославска република.

Пресечната точка е темата за майчинството, като общото в петте истории е също така екстремната ситуация, в която авторите поставят екзистенциалния въпрос какво означава да си майка, да дадеш нов живот на някого… и то в един не особено гостоприемен свят. Ъгълът, гледната точка, творческият подход, самите истории са твърде различни една от друга, като обединяващият елемент безспорно е човечността, която накрая излиза победител, дори когато това е на доста висока цена.

Седмица преди прожекциите на „Други истории” на СФФ нашият екип се срещна в Любляна с Дуня Клеменц, продуцента от словенска страна, позната у нас и от съвместната й работа с Данис Танович (тя е копродуцент на филмите му „Ничия земя” и пред¬ставяния тази година на СФФ „Цирк Колумбия”).

Нека да започнем с това, че филмът е копродукция на страни, които преди 20 години бяха част от една федерация – кое има превес днес: общото или различията?

Проектът беше идея на моя колега и състудент от Белград Ненад Дукич, известния филмов критик. Това е неговият първи филм като продуцент и още в самото начало се свърза с мен и ме покани да участвам от словенска страна. Но както и да е, това беше преди пет години. Днес завършеният проект изглежда така: пет кратки филма на пет млади жени режисьори от петте бивши югославски републики – пет истории за майчинството, всяка от които показва най-характерното за дадената култура.

Не че в Сърбия най-характерното е да влезеш в болница и да убиеш някого – както е в сръбската новела, но именно такива новели като тази показват, че важно е не само настоящето, но и миналото, предисторията. Защото всички ние, участниците в проекта, имаме обща история, но и различно бъдеще… Ако трябва да сме реалисти, 20 години са доста дълго време, а и Югославската федерация просъществува само 70 години. Преди тези 70 години нашите страни и народи имат доста различна културна история. Ето например Хана Слак, режисьорката на словенската история във филма – тя е била едва на 10-12 години преди разпадането на Югославия и няма нашите спомени, дори не говори сръбски…

Хана Слак е добре позната на зрителите на СФФ – точно преди 8 години нейният филм ‘Slepa Pega’ взе наградата за най-добър режисьор. Но именно историята, режисирана от нея, напомня повече на скандинавски, отколкото на балкански филм...

Абсолютно вярно. От няколко години Хана живее в Берлин, но като светоусещане тя си е част от западната култура от самото начало. И в края на нейния филм, който е и последен в целия проект, е обърнато внимание точно на това – на промяната на средата, защото Словения е единствената от тези страни, която сега е част от Европейския съюз. Но тук се поставя и въпросът: наистина ли културата се променя, или само средата. Последната сцена е с един голям търговски център, каквито можете да видите и в Словения, и в България, и в Китай, и навсякъде по света.

Копродуцент сте на “Ничия земя” на Данис Танович. Този филм е сериозно обвързан и с историята на нашия фестивал...

Да, помня много добре виното No Man’s Land и екипа на фестивала. Всъщност с нетърпение очаквам да пристигна в София за 15-ото издание на СФФ, за да се срещна с колеги и евентуални бъдещи партньори, които да запозная с един съвсем нов проект (за нов филм на Хана Слак, за пръв път го споменавам официално!), и за да изгледам някои нови български филми, а и просто да се разходя по улиците на София, която много обичам.

Прожекциите на филма „Други истории” са на 11 март от 18 ч. в кино „Одеон” и на 12 март от 19 ч. в Euro Cinema.