Международен конкурс

"Децата на зеления дракон" (A ZÖLD SÁRKÁNY GYERMEKEI), Унгария, 2010, 92 мин, игрален, цветен, режисьор: Бенце Миклаузич. В ролите: Золтан Ратоти, Естер Банфалви, Ю Дебин, Ференц Лендьел

Разведеният самотник Мате е агент на недвижима собственост, който трябва да продаде склад в покрайнините на града. Складът е даден под наем на китайци, които държат в него своите полулегални стоки. Пазачът на склада е китаецът Ву, който не само наглежда хилядите кашони всеки ден, но и направо се е пренесъл да живее в сградата. Между двамата самотници се заражда странно приятелство.

Самият режисьор казва: „Двама напълно непознати и съвсем различни мъже са принудени да работят и живеят близо един до друг. Нищо не ги свързва – културите, езиците и расите им са различни. Но двамата се учат един от друг и постепенно печелят много от това приятелство. Малкият зелен дракон символизира зараждането и развитието на отношенията между хората.”

"Симфония на шума" (SOUND OF NOISE), Франция-Швеция-Дания, 2010, 102 мин, режисьори: Ола Симонсон и Йоханес Стярне Нилсон, в ролите: Бенгт Нилсон, Сана Першон Халапи, Магнус Борьесон, Йоханес Бьорк, Фредрик Мир, Маркус Харалдсон Бой.

Полицаят Амадеус винаги се е чувствал изолиран от семейството си, защото, за разлика от всички свои роднини, той не само че няма никакъв музикален талант, но и не може да понася никаква музика. А сега му се налага да залови група музиканти, които искат да завладеят града със звуковите си атаки на различни обществени места. Ще успее ли Амадеус да спре музикалното произведение за шестима доктори, пациент и операционна маса, или сам ще стане жертва на войната, в която оръжията са музикални инструменти?

Във филма, който показва забележителна творческа енергия, режисьорите са готови да загърбят интереса си към градската среда и звуците, които ни заобикалят. Филмът изразява съчувствие към главните герои и неразбирателствата помежду им и по този начин се противопоставя на тишината, скуката на общоприетото и музикалния снобизъм, но и показва, че модерната музика може да е забавна.

В същото време той продължава да бъде концентриран върху героите си и тяхното непреодолимо желание за тишина или точно обратното – върху стремежа им да са измъкнат от ежедневието си чрез силни звуци. “Симфония на шума” доказва, че музиката наистина може да променя живота на хората.