“Актьорът живее много животи”

Усмихната, чаровна и непосредствена, с вечната цигара в ръка, миг преди да влезе в телевизионното студио, италианската звезда Клаудия Кардинале подари това ексклузивно интервю за фестивалния ни вестник.

В последно време като че ли се снимате по-рядко в киното, може би не Ви предлагат достатъчно интересни роли?

Напротив, снимам се, и то предимно с млади режисьори. Миналата година работих в Тунис, във филма „Le fil” (реж. Мехди Бен Атиа), след това се снимах в Истанбул (“Signora Enrica”) и накрая в Ню Йорк участвах в „Joy de V.” на ученичка на Вернер Херцог.

В момента се подготвят още два филма. А междувременно играя и в театъра – във Франция и в Италия. Участвах в „Както ме искаш” на Пирандело”, в „Стъклената менажерия” на Тенеси Уилямс, а спектаклите пътуват на турнета, които траят средно по 6 месеца… От друга страна, много пътувам напоследък, защото на доста места организират ретроспективи в моя чест. Бях в Колорадо, след това в Доминиканската република, в Русия, наскоро посетих Истанбул, бях на фестивала във Венеция, сега съм тук, след това предстои да отида в Берлин, в Полша и в Гърция. Така е, постоянно съм на път…

Какъв тип роли предпочитате?

За мен най-важна е историята – имам купчина сценарии вкъщи, започвам да чета и ако не ми харесат, просто ги оставям. Същото е и с режисьора. Защото, ако с режисьора нещата не потръгнат, филмът няма как да се получи. В последно време предпочитам да работя с млади режисьори, много често в дебютните им филми. За тях е много трудно да пробият и е важно да им се помогне.

От работата с кой режисьор сте изпитали най-голямо удоволствие?

Много са. Висконти, Фелини, Мауро Болонини, с когото съм работила няколко пъти, Паскуале Скуитиери, с когото снимах 10 филма, Ричард Брукс… Наистина е трудно да избера един.

Имате ли мечтана роля, която все още не сте успели да изиграете?

Не. Защото вярвам в пръста на съдбата – ако не се е случило, значи не е трябвало да се случва.

Какво представлява киното за Вас?

Киното е нещо невероятно, защото обикновеният човек живее само един живот, а когато се занимаваш с тази професия, преживяваш много различни съдби. Усещането наистина е прекрасно.