Доброто кино не стъпва по земята

Последният Ви филм е от 2000 г., какво замести киното в професионалния Ви живот?

Написал съм 25 книги и съм режисирал 13 филма – както виждате балансът е по-скоро в полза на литературата. Преди 10 години преживях драматични събития в личния си живот, а Хемингуей има една доста вярна мисъл: „Ако е била истинска любовната история, няма да се възстановиш никога”...

Много неща се случиха наведнъж: личните проблеми, заради които трябваше да се откажа от няколко проекта (във Франция и Германия), настойчивото желание да пиша книги, които не са предназначени да се превърнат във филми, и тре¬тото нещо е, че киното в последните години не ме очарова, не се чувствам много комфортно с него. За щастие синът ми се занимава с кино в момента и филмите му са наистина добри – не го казвам, защото съм негов баща, разбира се, но кариерата му се развива доста успешно. А аз не изпитвах потребност да правя стари филми... Така че да, в продължение на 10 години имах нужда от време за самия себе си, да преоткрия изгубената си младост. Но мисля, че този период вече приключи.

Откъде идва интересът Ви към фантастичното в киното?

Така наречената научна фантастика е единственото поетично кино, което се отнася почти пророчески към бъдещето. В качествените му представители като „2001: Космическа одисея”, „Ловец на хуманоиди” или „Соларис” на Тарковски ще откриете, че това е единственото място, където киното се опитва да ви каже какво предстои, и то винаги с доста мрачен тон – един краен песимизъм, който ми се струва много интересен. Добре направеният фантастичен филм е по-реалистичен от т. нар. реалистично кино, което според мен днес не съществува.

Например, когато заснех „Обладаване”, ме водеха две неща: от една страна бяха ситуациите, отношенията и диалозите, с които се сблъсках в живота, повлия ми и „Сцени от един семеен живот” на Бергман, но същевременно си дадох сметка, че начинът, по който се разглеждат подобни отношения в киното, напомня на многоетажна къща, където никой не се осмелява до повдигне капака на тавана и да види магичното, което се крие в сандъците, забравени там... Именно символичното измерение на нещата ме интересува най-много.

Има ли филм, който така и не сте успели да заснемете?

Да, и то не само един. Винаги съм искал да прочета историята на киното, но не за филмите, които са били направени, а за онези, които интересните режисьори не са успели да заснемат. Какво не са успели да снимат Джон Форд, Ерих фон Щрохайм, Айзенщайн, Робърт Олтман, Сам Пекинпа... Понякога, наблюдавайки кариерата на мои съвременници, си мисля, че щяха да направят по-добре, ако бяха пропуснали да направят някои от филмите си...