Фестивалът е на 16, чувствам се тийнейджър!

След 15 успешни издания на София Филм Фест с какво още може да изненадате зрителите и верните киномани?

Обратно на икономическата стагнация, ние оставаме верни на себе си. Свръхамбициозни и отговорни в подборката на световни филмови заглавия и гости. Зрителите ще останат изненадани от огромната възможност за избор на качествени филми и от многобройните гости на Фестивала, сред които носители на “Оскар” и най-престижни световни филмови награди. Няма връщане назад. Когато играеш в Шампионската лига на кинофестивалите, се очаква да вкарваш голове, но и да играеш красиво... Но най-важното е отборът. Нашият отбор е много силен – имам невероятен късмет да работя с такива качествени млади хора!! Те спокойно могат да играят в отборите на Кан, Берлин, Венеция.

Тази година отново два български филма са включени в Международния конкурс. Това тенденция ли е, или приятно съвпадение?

Нищо случайно. Българското кино е във възход. Тази година представяме 12 нови филма, създадени от март 2011 насам. Ще напомня, че и два български филма участват в Балканския конкурс. Един – в документалния... Пожелавам им успех. Конкуренцията е много силна. Филмите ще се оценяват от изключителни журита.

За една година намираш ли някаква положителна промяна в държавната политика в областта на производството и промоцията на българското кино?

Ще започна с промоцията. Все още в държавата няма стратегия по промоцията на българското кино. Пресен е примерът с финансирането на София Филм Фест. Министерството на културата смята, че участва в организацията на Фестивала с финансиране чрез НФЦ, което е погрешно. Няма такава европейска и световна практика. Национално значимите културни събития, включително в киното, имат национално целево финансиране, различно от това на ресорните институции като филмов център и др.

Ние смятаме Министерството на културата за съорганизатор и партньор, който следва национално отговорна политика в областта на културата. Практиката от последните години спешно трябва да се промени и културното ни ведомство да разбере с какъв капитал разполага и съзнателно да участва в неговото развитие. Същото се отнася и за промоцията на българското кино извън България.

Спешно трябва да се създаде организация Българска филмова промоция, която с финансиране и организационен ресурс да се грижи за представянето на българското кино на световните филмови форуми като Кан и Берлин, както и да подкрепя представянето на българските филми на други важни филмови фестивали. Надяваме се това да залегне в приемането на новата стратегия за българското кино.

След необяснимата пауза във финансирането на филмопроизводствтото и опасността да се промени и системно да не се изпълнява Законът за киното, процесът бавно се възстановява. Спазването на Закона ще гарантира устойчивостта на процеса. Тази година имаме общо 15 готови игрални филма. Въпросът обаче е какво ще покажем догодина!

Мислиш ли, че роден филм скоро може да спечели награда “Оскар” или “Златна палма”?

Да, защо не. В следващата петилетка на София Филм Фест – до 20-годишния юбилей, това е една от целите, които сме си поставили... Сериозно. Но това е общо дело. Стигането на „Светът е голям“ до 9-те номинации, успехът на „Източни пиеси“ в Кан и на „Георги и пеперудите“ в Амстердам бяха венец на усилията на всички през изминалото десетилетие. Новото започна силно. Два от общо петте източноевропейски филма в Кан бяха български! Логично е да имаме още по-големи успехи. Важното е да си постоянен и да цениш талантите, с които разполагаш. Да си пожелаем през това десетилетие светът да заговори за Нова вълна в българското кино...

Благодарение на “София Филм Фест на път” една добра селекция от филми успява да достигне до повече зрители в страната. Как ти се струва филмовият живот извън столицата?

Положението извън София е драматично. Просто няма кина. А където има само мултиплекси или салони, контролирани от мейджърите, няма европейско кино. Опитваме се с пътуващото издание на СФФ да компенсираме тази ситуация. Поне частично. Бургас, Пловдив, Варна, Стара Загора, Сливен, Габрово, Русе, Созопол, Благоевград, Добрич, Козлодуй, Търговище... са градове на картата на София Филм Фест. Ще положим усилия тази карта да е активна и да се разшири. Това е една от приоритетните ни цели за тази и следващите години.

Кои са големите творци, които все още не са гостували на Фе¬стивала, а имаш желание да поканиш?

Много са. И списъкът ще се увеличава, защото съвременното кино създава непрекъснато нови големи автори. Не случайно имаме рубрките „Голямата петорка“ и „Големите майстори“. Но да си помечтаем: Милош Форман, Уди Алън, Франсис Форд Копола, Ларс фон Триер, Алексей Герман-старши, Мартин Скорсезе, Вернер Херцог, Франсоа Озон, Майк Лий, Тери Гилиам, Джим Джармуш, Уон Кар Вай, Ким Ки-Дук, Чен Кайге, Джан Имоу, Тим Бъртън...

Скоро навърши 50 кръгли години. Как се промени през годините. Личат ли белезите на времето?

Фестивалът е на 16, чувствам се тийнейджър. Надявам се това да се усеща в нещата, които правим. И да имаме времето на своя страна, както пее Мик Джагър. А ако преминем към Пол Маккартни, когато стана на 64, Фестивалът би трябвало да е на 30... Почтена възраст. Да гледаме към този юбилей и към постигането на мечтите, които имаме, и създаването на новите, за да се развива¬ме. Един път Тери Гилиам ми каза: „Save your dreams”…