Сред вярата, любовта и уискито

Започва конкурсната програма на 16-ото издание на София Филм Фест. Две са българските заглавия, които ще се борят за наградата. С първия се откри официално форума. "Аве" на Константин Божанов вече е събрал доста отличия на различни международни феставили, а сега ще се съревновава на родна територия.

Другото българско заглавие е режисьорският дебют на Кристина Николова - „Вяра, любов и уиски“. Продукцията представя живота на млада българка, която се отказва от приказния си живот в Америка и се връща у дома при своя страстен приятел Вал. Той обаче има саморазрушителни навици. Когато съвсем неочаквано в България пристига годеникът на момичето - Скот, тя трябва да избере между уреденото бъдеще, което той ù предлага, и обречената любов с Вал.

Другите предложения в конкурса са „Историите са живи, когато се помнят” (Бразилия-Франция-Аржентина, 2011) е вторият филм на Жулия Мурат. Главната героиня в него - Магдалена, живее в призрачното село Жотуомба със спомените за миналото и за покойния си съпруг. Всяка сутрин тя пече хляб за старото кафене на Антонио. Прекосява железопътната линия, по която от години не е минавал влак. Почиства портата на заключеното гробище и слуша проповедта на свещеника. Един ден обаче в селото се появява младата фотографка Рита и извeжда Магдалена от унеса ù.

Следва „Бъдещето е завинаги” (2011) на турския режисьор Йозджан Алпер. Филмът е любовна история с неочакван обрат. Сюжетът проследява пътуването на младата туркиня - Сумру (Гайе Гюрсел), по професия етномузиколог. Тя издирва и записва историите или други свидетелства на кюрди, оцелели от турските зверства. Разказват ù ги предимно жени, чиито мъже са били убити, най-често пред очите им. Но скритата причина за пътуването на Сумру е надеждата ù да открие мъжа, на когото принадлежи сърцето ù – кюрд, заминал да се присъедини към борбата за своя народ. „Бъдещето е завинаги” беше отличен с наградите за най-добър филм, най-добър оператор, актьор и музика и наградата на турската критика в Адана ’11.

„Вълшебната долина” (2011) е кинодебютът на американския режисьор Джафи Зин. Когато в малко градче е открит труп на млада жена, това е сигнал за началото на голяма мистерия, като тази в „Туин Пийкс“. Но не и в този филм. Oбстоятелствата около смъртта на момичето сe изясняват доста бързо, така че Зин има време да се огледа в други посоки. Вместо да се концентрира върху загадката на убийството, той разказва за малкия град, в който то е станало – Бюл, щата Айдахо. С помощта на местни актьори и благодарение на познанията си за мястото Зин е заснел забележителен игрален филм за провинциално градче, носещ усещането за документалност.

„Куклата, Шишко и аз” (2011) на немския режисьор Феликс Щинц е комичен роуд муви за истинското приятелство и целеустремеността, в който участват уникални персонажи. Бомбер е обикновен човечец. Току-що загубил работата си като куриер, той решава да ограби бившия си шеф, като задържи за себе си парите от последното му пътуване по работа до Париж. Европа е красива и сляпа французойка, която живее в Париж. Когато разбира, че е бременна от случаен флирт с немец, тя решава да замине за Берлин и да го открие.

Любопитно предложение в тазгодишния Международен конкурс на София Филм Фест е остроумната адаптация на култовия постмодерен роман на Виктор Пелевин – “Поколение П” (2011, Русия). Режисьорът Виктор Гинзбург предлага на зрителите едно психеделично пътуване през постсъветското мислене. Главният герой Бабилен Татарски (Владимир Епифанцев), току-що завършил литература млад поет, получава първата си работа – да продава цигари. Времето е ранната ера на Елцин – време, когато за да направиш кариера, е необходимо просто да съумееш да се справиш бързо с поднесените ти от съдбата възможности. И Бабилен успява бързо да се справи със ситуацията, когато срещата с негов приятел, бивш съученик, го изстрелва в рекламния бизнес.

Особено свежо предложение в международния конкурс на 16-ия СФФ е игралният дебют на поляка Радек Вегжин “Свещена крава” (Германия-Полша-Финландия). Филмът разказва странната история на утвърден концертиращ пианист на име Богдан, който се оттегля от сцената, когато съпругата му умира и решава да потърси утеха в малката ферма на майка си. Тя се намира в малко селце край Балтийско море и Богдан още си спомня как двамата със съпругата му се заклели да се обичат до гроб именно на това място, но сега всичко е променено.

“Свещеният летящ цирк” (2011) на британския режисьор Оуен Харис ни връща в началото на 80-те години на миналия век, когато премиерата на “Животът на Брайън” (1979) на „Монти Пайтън” предизвиква едно от най-големите противоречия в световната киноистория. В тогавашна Великобритания филмът е забраняван, бойкотиран от различни религиозни и граждански организации. Тези нападки и опити да бъде забранен довеждат до прословутия дебат токшоу на ВВС, в който Майкъл Пейлин и Джон Клийз са поканени да защитят творбата си в компанията на сатирика и ревностен католик Малкълм Мъгъридж и епископът на Саутуарк Мервин Стокууд.

Сред участниците в международния конкурс на тазгодишния София Филм Фест е черната комедия „Сънят на Адалберт” (2011) младият румънски режисьор Габриел Ахим. Сюжетът проследява съдбата на мършав отговорник по техническата безопасност в рамките на един съдбоносен ден през 80-те години на ХХ век. Благодарение на своя оптимизъм, опортюнизъм и живо чувство за хумор, непривлекателният Юлика балансира успешно в малкото пространство на своята свобода между постоянните претенции на вечно разтревожената си жена и различните капани в държавната служба.

Филмовото предложение от Кипър - „Фиш енд чипс” (2011) на режисьора Елиас Деметриу е едновременно драма и комедия за напредването на възрастта, въздействаща смес от няколко различни жанра и трогателен разказ за живота, любовта, родината, съдбата и за това как се оцелява в този труден свят. Сюжетът проследява съдбата на кипърския емигрант Анди, който решава да напусне Лондон, да се върне в родината си и да положи усилия, за да изгради отново живота си. След като откакто се помни е работил като луд за различни шефове, сега иска да отвори свое заведение за пържена риба и картофи. Но мечтата му се превръща в кошмарна реалност, защото Анди е забравил една малка подробност: Кипър не е Лондон и да се яде „фиш енд чипс” не е никак модерно…

“Шанс” (2011) на канадеца Саймън Дейвидсън предлага на зрителите една история за нелегален хазарт между тийнеджъри. “С въздействащи изпълнения, реалистични герои и мистерия, която ви държи до самия финал, това определено е филм на който си струва да заложите”, пишат за игралния дебют на канадския режисьор. Дийсън и приятелят му Бари обичат хазартните залагания, покера и тръпката от комара. Залозите приема Пол, който пък върти хазартни игри в мазето си. След една вечер, когато двамата приятели по-скоро губят, отколкото печелят, Дисън доучва, че Павел иска от Бари да му плати задълженията си. На другата сутрин Бари е намерен мъртъв след очевидно самоубийство. Дийсън, обаче решава да разбере какво наистина се случило с приятеля му през изтеклата нощ, дори това да означава, че рискува живота си. В процеса на разследването си, той осъзнава, че може би е “съучастник” в смъртта на приятеля си...