Ян Цветкович: "Исках да направя филм, а не филмирана история"

Безспорно един от най-самобитните и оригинални режисьори в словенското кино, Ян Цвиткович е стар приятел на СФФ. Сред многото международни фестивални отличия за филмите му „Хляб и мляко” и „От гроб на гроб” има, разбира се, и „No man’s land” в Балканския конкурс на СФФ. Тази година Ян Цвиткович идва на Фестивала и като член на Международното жури, и с новия си филм „Архео” (продуциран от Йожко Рурар, който също пристига за 16-ото издание на СФФ) – камерен сюрреалистичен филм, рядък образец за това, което Цвиткович нарича
„чисто кино”.

В главната мъжка роля ще видите Нико Новак от dirty old blues дуото Incurabili, една от емблематичните формации на словенския ъндърграунд (миналата година гостуваха в София на „Аларма Пънк Джаз” – б.а.), а музиката във филма е поверена на друг култов ъндърграунд музикант (и писател, поет, пророк и въобще знакова фигура) – босненеца Дамир Авдич, който от няколко години живее в Любляна.

Разговорът ни с Ян Цвиткович, ден преди пристигането му в София, започна от идеята му да заснеме един такъв невиждан филм…

Основната идея беше да направя чист филм. Не филмирана история, а филм. Малко или повече, всички филми, които се правят днес, са филмирани истории, което означава, че авторите използват камери само за да преведат литературната форма (сценария) на картинен език. Те не ползват образа сам по себе си като източник на вдъхновение. А аз направих точно това – използвах картини и атмосфери от преди – като сценограф… С Нико сме приятели. Познаваме се от много отдавна. Той притежава точната сетивност
за един такъв филм.

Друг музикален въпрос: музиката на филма е писана от Дамир Авдич, който, също като Нико, е култова личност от балканския ъндърграунд.

И с него сме приятели. Той просто е гений и написа много дълбока и разтърсваща музика за филма.

Да се върнем на филма: когато преди няколко години представихте „От гроб на гроб” на СФФ, си говорихме надълго и нашироко за образа на водата там като символ на несъзнаваното. В „Архео” също я има тази водна обсесия…

Не съм забелязал… Може би, но в този филм аз съм обсебен също и от образите на земята и на небето… и на хората.

За финал – Вашите най-хубави спомени от предишните Ви гостувания на СФФ?

Харесвам този фестивал. И хората, които го движат – Стефан Китанов, Мира Сталева… На СФФ я няма онази официозност, характерна за други големи фестивали,
атмосферата е много непринудена, приятелска.