Нури Билге Джейлан - космополитът

По време на официалната церемония по откриването на 16-ото издание на София Филм Фест турският режисьор Нури Билге Джейлан получи Наградата на София. Днес той ще представи лично шедьовъра си „Имало едно време в Анадола”. Най-новият му филм получи Голямата награда на журито (Grand Prix) на 64-ия филмов фестивал в Кан. Наградата бе поделена с братя Дарден и техния филм „Момчето с колелото”.

Нури Билге Джейлан е роден през 1959 г. в Истанбул. Завършва факултета по инженерство в Босфорския университет през 1985 г. и като всяка млада, търсеща душа поема в пътешествие към неизвестното. Първо към Лондон, а впоследствие към Катманду, пътуванията му продължават месеци.

След като се завръща в Турция, той е задължен да изкара военна служба. По време на 18-те месеца в армията Джейлан осъзнава, че неговото желание е да прави кино и се записва да учи кинорежисура в университета „Мимар Синан”, Истанбул. В края на 1993 г. започва снимките на късометражния си филм „Какавида”, като използва комбинация от негатив, донесен от Русия, и лента с изтекъл срок на годност от държавната телевизия. „Какавида” е представен в Кан през май 1995 г. и е първият турски късометражен филм, селектиран за участие в конкурс на един от най-престижните фестивали в света.

Трите пълнометражни игрални филма, които следват след „Какавида”, оформят особената „трилогия на провинцията” на Нури Билге Джейлан – „Градче” (1997), „Облаци през май” (1999) и „Отчуждение” (2002). Във филмите си режисьорът включва свои близки приятели и семейството си като актьори и сам поема по-голямата част от дейността на техническия екип – работи като оператор, монтажист, по дизайна на звука, сам пише историите и ги режисира. „Отчуждение” печели Голямата награда на журито (Grand Prix) в Кан 2003 и именно тогава Джейлан привлича вниманието на киноспециалистите и фестивалната публика. Този негов филм има в колекцията си 47 награди, 23 от тях международни, и става най-награждаваната за времето си творба на турското кино. От края на 2003 г. Нури Билге Джейлан започва отново да отделя време на другата си страст – фотографията, и поделя времето си между нея и киното.

През 2006 г. Джейлан прави „Климати”, който печели Наградата на ФИПРЕССИ на фестивала в Кан (главните роли в „Климати” се изпълняват от режисьора и съпругата му Ебру Джейлан), а две години по-късно „Три маймуни” отново там му носи режисьорския приз. Именно този филм е и първото турско предложение за чуждоезичен „Оскар”, което успява да влезе в краткия списък с деветте предложения за номинации. През 2009 г. режисьорът се завръща отново в Кан – този път като член на журито на Международния конкурс.

„Имало едно време в Анадола” представя живота в едно малко градче. Той прилича на път през степта – усещането, че „нещо ново и различно” ще се покаже зад следващия хълм се дави в непоколебимо подобните, заострени, изчезващи или монотонно влачещи се друмища... Според Дан Файнару („Screen International”) филмът е забележителен не само що се отнася до образите, но и защото представлява дълбок и всепроникващ портрет на турското междукултурно общество.