Хана Аренд - политически мислител и идеална съпруга

Какъв е светогледа на известната немска мислителка и политолог Хана Аренд може да научим от най-новия филм на Маргарете Фон Трота.

Премиерата у нас е част от 17-ото издание на София Филм Фест.

Трота е известна с филмите си „Розенщрасе” (2003), представен лично от актрисата Катя Рийман (награда за най-добра актриса във Венеция) на 9-ия международен София Филм Фест, „Аз съм другата” (2006) и „Видения: из живота на Хилдегарда от Бинген” (2009).

Многократно преработвания сценарий Маргарете Фон Трота пише заедно с американката Памела Кац, с която работи и в „Розенщрасе”, издават от екипа на феста.

Преди началото на снимките, които са в Германия, Йерусалим и Люксембург, екипът се среща с много хора, познавали лично Аренд. Първият вариант на сценария е от 2004 г. Минават години, преди филма да получи финансиране. За ролята на Хана Аренд Маргарете Фон Трота кани Барбара Зукова, която играе в нейн филм за шести път. Участват още Аксел Милберг, Улрих Ньотен, Михаел Деген, Юлия Йенч и др. Оператор е французойката Каролин Шампетие, носител на Сезар 2011 за работата й по филма „За хората и боговете”.

Хана Аренд е сред най-значимите имена от политическата теория на ХХ век. Родена е през 1906 г. в Хановер, учи философия при Мартин Хайдегер, Едмунд Хусерл, Карл Ясперс. През 1933 г. емигрира във Франция. Заради еврейското си потекло нацисткият режим я лишава от гражданство през 1937 г., а след 4 години, заедно със семейството си, тя стига до Ню Йорк. Получава американско гражданство едва през 1951 г. В академичните среди става известна с книгите си „Тоталитаризмът” и „Човешката ситуация”, а в публицистичните среди – с „Айхман в Йерусалим: репортаж за баналността на злото”. Умира през 1975 г. в Ню Йорк.

В началото Маргарете Фон Трота желае да пресъздаде живота на еврейката от Германия, но постепенно на преден план излиза процесът срещу Адолф Айхман, който Хана Аренд отразява за американското списание „Ню Йоркър”.

„Трудно е да си представим колко ожесточено е била нападната от всички страни, - обяснява режисьорката. - Аренд очаква интелектуален дискурс, а не лични нападки. Учудена е, че тонът й остава неразбран и че не е успяла да прецени какво въздействие ще окаже той върху другите.

Съпругът й Хайнрих Блюхер я подкрепя в годините на изгнание. Той е най-важният мъж в живота й, затова любовната история с Мартин Хайдегер е само периферно засегната, -добавя Фон Трота. - Блюхер оказва влияние и върху работата й. Благодарение на него тя се превръща в политически мислител. У дома обаче е идеалната съпруга.”