Коста Гаврас: Важното е да има съпротива

Може ли да се каже, че филмите Ви са преди всичко проява на Вашето социално-ангажирано възмущение?

Те са моята гледна точка към обществото, в което живеем. А последният е за човешката природа или по-скоро за мъжката природа, защото според мен упражняването на власт е преди всичко мъжко пристрастие. По време на проучванията ми установих, че когато разполагате с власт във високите етажи на финансовата йерархия, можете да я употребите в най-различни посоки. Всички се стремят към Вас, получавате възхищението на другите, свобода за сексуалносттаси, можете да имате всичко, което пожелаете, уважението, което хората ви засвидетелстват и дори подчинение. Има нещо, което винаги ме е безпокояло, и това е идеята за властта, която управлява света. Всички ние притежаваме една малка власт и тя е чудесно оръжие. Под една или друга форма този мотив се появява във всичките ми филми.Като бях по-млад, наистина мислех, че киното може да промени света, но впоследствие разбрах, че не става изведнъж и че всъщност евентуално, стъпка по стъпка, може да промени начина на мислене.”

Какво Ви накара да заснемете „Капитал”, адаптация по едноименния роман на французина Стефан Озмон?

От 5-6 години искам да направя филм за парите и за прекомерната им роля в нашето общество.
Те са се превърнали в един вид религия и са силно корумпиращо средство. Открих, че банкерите – някои от тях хора с много висока култура – добре си вършат работата, но зависят от акционерите; именно тази „непрозрачна” връзка е аспектът, който ме заинтересува. Всички финансови практики, за които става дума във филма, са легални и именно това е драматично. Не може да се направи аналогия с диктатурите. За финансовия свят демокрацията е нещо като плацебо. Тази тема ми е близка, но не е лесно да се говори за пари в киното. Отвъд определени суми вече не успяваме да ги представим реално – те добиват по-скоро виртуално измерение.

Дали амбицията Ви беше да разшифровате механизма на едно безсрамно ограбване, или просто да уловите неразбирането на съвременната икономическа криза, която след Гърция и Испания заплашва все по-сериозно и други европейски страни.

Не съм търсил целенасочено сюжет, който да безпокои и травмира. Не се чувствам обвинител. Просто обичам да разказвам истории. Не правя филми, които се стремят да прокарват послание. Това е моята представа за света - важното е да има съпротива.

„Да откраднеш от бедните, за да дадеш на богатите”, тази цинична максима е водеща в историята във филма.Това е фраза на един голям американски банкер. Той казва: „Вземаме от бедните, те нямат много, но са многобройни”. Трансформирахме я малко и прибавихме мотива за Робин Худ. Така се получи история за един човек, който се издига в йерархията и се превръща в пълен истерик. Персонажът е почти ужасяващ. Потопих се в един свят, който въобще не познавам, и подготовката на филма продълж над две години. Трябваше да се срещна с доста хора, посетих финансовите пазари. Открих цяла вселена, за чието съществуване дори не подозираме. Именно този аспект ме заинтригува – да видя какво се случва зад затворените врати.