София – любов и прошка

В последните години сме свидетели колко много се променя София. Тя пораства, става все по-забързана и продължава да е все така колоритно мръсна. Все повече култури и другоземни вкусове намират своето място във всекидневието ни.

До ушите ни достигат непонятни безгласни речи на мъже с черна кожа, разминаваме се по улицата с жени, които пазят косите си от погледа на непознати, опитваме нови вкусове. На всичко това ни учи и София Филм Фест. С мешавицата от езици, хора, възгледи, идеи. Това е фестивалът, на който червеният килим е заменен със зелена тревна пътека; където член на журито пропътува 750 км със своята каравана, но и единственият паркинг за каравани в центъра на София (а може би и в цяла София) се оказа до хотел Хилтън и свободолюбивите хипари трябваше да се примирят с лъщящата белота на тоалетната там; на който 11 унгарци дойдоха специално от Будапеща само за да ни гощават днес с гулаш.

Всеки ден от десетдневния празник те води на ново непознато място: попадаш в красива приказка с много дантела и пера, каквато беше партито по случай премиерата на „Снежанка“. И като всяка приказка очакването и подготовката носеха дори повече трепет. Професионалните сценичен грим и прически, които помогнаха да се вживеем в ролите на злата мащеха и Снежанка, но преместени няколко века напред в Андалусия.
Или прехласнати пред най-красивата винтидж рокля, ама наистина винтидж – на етикета елегантно е изписано името на създателя й Валентино – в зала Мати‘Д, по време на базара на винтидж и реквизитни стоки, използвани в снимките на последните български филми. Да, киното е илюзия и за секунди можеш да видиш себе си в различна роля.

Извън ежевечерните купони в нощна София, Фестът е огромно предизвикателство за всички, които работят за него. Той е като огромно животно, което от време на време показва своеволния си характер и е трудно да се вразуми. Но удовлетворението, което носи, побеждава дългите часове на недоспиване.
Ситуациите се сменят точно толкова бързо, колкото и цветът на небето от бледосиньо до наситено сиво по време на нечакана лятна буря. Точно каквато се изви само преди четири дни. Не липсват конфузни ситуации и грешки. И понеже ние сме все още юноши с нашите почти невръстни 17 лета, редно е ние първи да поискаме прошка, както повелява днешният ден.