Да забранят още първия ти филм

„Да бъдеш кинорежисьор е рискована работа. Аз винаги съм бил максималист. До неотдавна, ако искаш да направиш добър филм в тази част на света, трябваше да вложиш изключително много енергия и усилия, да преодоляваш съпротивата на системата, да си създаваш проблеми, които вредят на здравето ти“, коментира трудностите в творческия си път Душан Ханак. – „Моето поколение израстна с идеята, че правенето на филми е неразривна част от културата, а не само забавление и търговска дейност. Днешните филмови режисьори трябва също да развиват духовните, моралните и художествените стойности, както на националното, така и на световното кино.”

Душан Ханак е роден на 27 април 1938 г. в Братислава. През 1965 г. завършва Кино и телевизионния факултет към Академията за изящни изкуства в Прага (FAMU). Снима поредица късометражни филми („Artists“, „Learning“, „Call into Silence“ – 1965; „Old Shatterhand Came to See Us“ - 1966, „The Mass“ - 1967, „The Day of Joy“ - 1972), които печелят големите национални и международни награди в Оберхаузен, Монтевидео, Бианалето на младото изкуство...

През 1969 г. е факт първият игрален филм на Ханак – „322“, забранен в Словакия веднага след заснемането му. Тайно филмът е представен на фестивала за млади режисьори Манхайм-Хайделберг, където получава голямата награда. Публиката на СФФ ще има шанса да го види на 28 февруари, от 18,00 часа, в Дома на киното и да се срещне лично с неговия автор. Кинотворбата е дълбоко психологическа и екзистенциална драма не само за болестта на отделния индивид, а и на цялото общество. Йозеф Лауко е готвач на средна възраст, болен от рак в последен стадий. Той живее с капризната си бивша съпруга. Докато мъчително чака прогнозата за болестта си, Лауко преосмисля живота си, пита се дали е живял достатъчно пълноценно и доколко е бил истински във взаимоотношенията с хората около себе си. Един ден получава обаждане от болницата, от където му съобщават, че имат свободно легло. Лауко осъзнава, че краят му е близо, но с това започва все по-ясно да си дава сметка и какво представлява животът на другите.

След „322” Душан Ханак режисира пълнометражния документален филм „Картини от стария свят” („Pictures of the Old World”, 1972), който включва философски разсъждения за това какво се крие под идеята за „един истински живот” – тема от дебютния му филм. Умело заобикаляйки постулатите на комунистическия режим, затегнал хватката си в края на 60-те години, Ханак използва темите във филма си на едно универсално, общочовешко ниво на разсъждения. Независимо от оценките, филмът бързо е прибран във филмотечните складове, след кратък живот на екран. И въпреки отношението на властите, следващият му филм „Розови сънища” („Rosy Dreams”, 1976) също привлича положителни отзиви, а „Аз обичам, ти обичаш” („I Love, You Love”, 1980) му донася „Сребърна мечка” за най-добър режисьор на 39-ото Берлинале.

„Винаги ме е вълнувала тънката граница, онова малко пространство между реалността и художествената измислица. Не вярвам в сценарии, които не кореспондират с действителността. Има известна загадъчна връзка между темите от моите филми и истинските човешки импулси и ценности. За мен е важно да се сещаме за тях, да ги поставям в нов контекст. Става дума не за репортажно представяне на действителността, а за нова картина на живота.“

От 1992 г. Душан Ханак е преподавател в Кино и телевизионния факултет към Академията за изящни изкуства в Прага, а през 1998 г. получава най-високата академична степен „професор“. През 1991 г., по време на ретроспективата с негови филми в Денвър, Душан Ханак получава наградата за отлични постижения в кино изкуството. През 2004 г. e удостоен с най-високото държавно отличие „Кръста на Прибина“ – І-ва степен (Pribina’s Cross of 1st Class), за изключителния му принос към културното развитие на Словашката република. Носител е на „Кристален глобус“ за изключителния си артистичен принос към световното кино в Карлови Вари ‘08.