Мога да играя от бунтарка до кралица!

Познаваме я като тинейджърката Хани от „Лов за дребни хищници”, а също и като учителка в сериала „Революция Z”, Силвия Петкова получи още една различна „роля” на тазгодишното издание „София Филм Фест” след като стана член на международното жури.

Освен като оценяваща качествата на продукциите, ще видим Силвия и в немския филм „Нашите малки различия”. За ролите си в чуждестранни проекти актрисата споделя, че хем е щастлива, хем си дава сметка колко е важна задачата й. Харесва й да е част от такива филми, тъй като чрез тях среща хора с различно мислене и нов мироглед. Приятна й е и езиковата бариера, която стои между екипа, тъй като се получават смешни недоразумения. Пред Dnes.bg Силвия Петкова издаде също, че скоро ще я видим в още един филм „Жената на моя живот” - копродукция между България и Киргизстан.

Какво е да си от другата част на бариерата – не като участник, а като оценяващ?

За първи път имам такава чест да съм част от международно жури. Когато Стефан Китанов ми се обади и ме покани, се съгласих, мислейки си, че ще сме хора от гилдията. Ще си гледаме филми и в един момент чета в статия, че ще съм със суперизвестни режисьори и продуценти. От медиите осъзнах какво ме очаква. Определено е вълнуващо, тъй като и останалите от журито са доста весели и свежи личности. Всичко тръгна с чувство за хумор. На ден гледаме по 6 филма и си говорим доста подробно за тях.

По какви критерии ще оценяваш състезаващите се?

По принцип избягвам да гледам много кино, за да не се влияя от видяното. Доста прецизно избирам филмите и кои постановки да гледам. Но за случая съм си направила специален тефтер, в който да си записвам впечатленията след прожекцията. До този момент не ми се е налагало да поставям оценки на дадена продукция – или ми харесва, или не. В този случай определено трябва да съм по-аналитична.

Иначе съм адски критична към себе си и това е голям проблем. Рядко харесвам нещо, та няма да ми е трудно да изтъквам недостатъците. Все пак вярвам, че тук ще ми е трудно да ги намеря, тъй като селекцията в международния конкурс е доста интересна. Ще се обърна към интуицията си какво чувствам, докато гледам, а няма да се интересувам как е снимано. Определящо ще е доколко историята ме вълнува.

Участваш и в немския филм „Нашите малки различия“. Как стана част от тази продукция на Силви Мишел?

Реално пак се случи около някое от изданията на София Филм Фест. Обадиха ми се да се запозная с една режисьорка. Оказа се, че търси българка за проекта си. По сценарий една българка е заминала за Германия, където работи като чистачка и се търси нейната майка. Силви Мишел направи кастинг между няколко актриси и месеци по-късно се озовах в Берлин, снимаща филм. Беше адски приятно. Участието ми е малко, тъй като моята героиня изчезва в началото на филма и оттам започва историята. Сюжетът изследва как родителите от различните класи отглеждат децата си, каква е разликата между бедните и богатите.

Участваш в доста продукции, а също и в театъра и телевизията. Как подбираш ролите си?

Постоянно се снимам в късометражни и студентски филми. Като става въпрос за по-големи проекти, много внимателно гледам до каква степен тази роля ще ми даде нещо ново, което да изкарам от себе си. Ако някой ми предложи филм, в който героинята ми е като Хани от „Лов за дребни хищници“, ще се замисля дали да приема, защото вече съм показала на света, че това го мога. Искам да вадя от палитрата си нови възможности. Определено мисля, че бих могла да изиграя от бунтарка до кралица. Не искам да се ограничавам в един тип роли. В гръцки филм пък играя влюбена проститутка. Ролите ми са различни и показват различна страна от мен.

Киното, телевизията или театърът представляват по-голямо предизвикателство за теб?

Всичко ме привлича, тъй като е доста различно. По време на представление винаги експериментирам. Искам да видя какво още може да се извади от образа ми. В киното нещата са страшно объркващи, тъй като днес снимаш финала, утре – началото. В сериала пък до такава степен знам как реагира героинята ми Димитрова, че вече играя този образ по интуиция. Мога да кажа, че в театъра всичко е легато, за да стигнеш от А до Я, докато в киното е стакато.

По колко проекта наведнъж захващаш?

В момента ставам в 5 сутринта, за да ходя на снимки на „Революция Z”. В 10 вече съм в Театър София, където репетирам „Сватбата на дребния буржоа“, в 2 съм в Дом на киното, където изкарвам до към 10 вечерта, гледайки кино.

А остава ли ти време за личен живот?

Е, остава ми време да поспя, но това е момент. Радвам се, че сега съм толкова активна. Това ме поддържа жива. Разбира се, че вечер си пия бира с приятелите и те разбират, че в момента ситуацията е такава, но това ще продължи една-две седмици. В нашата професия е така - веднъж имаш ангажименти и не можеш да смогнеш, след това няма нищо. Затова се радвам докрай на тези активни периоди, които при мен типично по рачешки нахлуват и си тръгват рязко.