Може би нашите деца ще живеят в истинска демокрация

„Отрова за мишки” (България, 2014) на Константин Буров ще има своята премиера в програмата на София Филм Фест. Разказана е историята на четири момчета от ТВУ, попаднали там за различни престъпления. Филмът се опитва да отговори на въпросите за циничното отношение и потушените пориви за свобода, за това кои са нещата, променили се през последните 24 години, възможна ли е промяната на мисленето на българите с промяната на политическата система.

Направен е с намигване. Към режисьора се присъединява и монтажистката Нина Алтъпармакова, която продължава делото на съпруга си Андрей Алтъпармаков като продуцент на „Отрова за мишки”. Константин Буров е роден през 1974 г. в Пазарджик. Завършва филмова и ТВ режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. С игралната си новела „План за отмъщение” (2008) печели „Златна роза” за дебют.

С какво Ви развълнува те­мата за прехода?

Смятам, че темата за прехода така и не беше разгледана много задълбочено в българското кино. Разбира се, появиха се няколко добри филма. Гледната точка в „Отрова за мишки” е малко по- различна и неочаквана, защото преходът е показан през очите на главните герои, които са крадци. Единственото, което ги интересу­ва, е не какви ще са политически­те промени в страната, а какво, колко и кога могат да откраднат, възползвайки се от политическия хаос през 90-те години. Това е ха­рактерно и за определена част от българското общество, което се възползва от годините на прехо­да, за да натрупа големи богат­ства, но в същото време загуби доста от човешките си ценности.

Не мислите ли, че темата за прехода вече се „поизтър­ка"?

Гледната точка е по-различна и по-неочаквана. От друга страна това не е филм само за прехода. Това е филм за едни момчета, чи­ето приятелство е поставено на изпитание заради парите и зара­ди една жена. Тази история е уни­версална. Тя може да се случи и в днешно време и тя ще бъде инте­ресна за младите зрители.

Какво се крие зад заглавие­то „Отрова за мишки”?

Това е една отпаднала сюжетна линия в оригиналния сценарий на филма, който моят приятел и ко­лега Венцислав Василев написа. Главните герои бяха амбицирани да търсят някаква митична отро­ва за мишки, която струва страш­но много пари, и бяха изкушени да я открият, да я продадат и да спечелят с един удар богатство­то на живота си. Впоследствие тази сюжетна линия отпадна, но ние с Венци решихме, че загла­вието е добър символ за героите. Започнах да ги оприличавам на мишоци или мишки, които са неизтребими. Даже сложното по­литическо време, в което живеем, не може да ги унищожи. Тези ге­рои винаги ще са живи в нашата действителност.

Каква режисьорска интер­претация правиш по темата?

Филмът е направен с много ху­мор, с много неочаквани обрати, ударни сцени и смятам, че ще дър­жи зрителя в интерес и напреже­ние през цялото време. Исках да направя гледаем филм, който да бъде посетен от широка публика, и много ще се радвам, ако темите на филма стигнат до хората.

Не е ли днешната форма на демокрация форма на скрит тоталитаризъм?

Смятам, че ние все още не жи­веем в истинска демокрация. Те­първа разбираме принципите й. Как да присъстваме, разбираме и участваме в нея. Все още се борим да я извоюваме. Хората, които са по улиците в момента, поставят основата на това. Може би наши­те деца ще живеят в истинска де­мокрация.

Кой е любимият Ви филм за прехода?

Харесвам филм като „Сбогом, Ленин!”. Мисля, че беше с много неочакван и различен поглед по тази тема. Също „Животът на дру­гите”, германски филм, който спе­чели „Оскар”. Има много добри и достойни филми.

Кое е онова, което „трови” героите във филма вчера и днес?

Времето. Политическата ситуа­ция. Въпреки че те не се интересу­ват от нея, тя неминуемо се отра­зява върху живота им. Изводът на филма е, че ние, колкото и да сме аполитични, в един момент поли­тиката и времето се отразяват на нашия живот. По-добре да бъдем активни, да имаме гражданска позиция и да се борим за някакви идеи.

Вие се изявявате като про­дуцент на независими фил­ми. Какъв проект би Ви заин­тригувал?

Трябва да е много различен, с неочакван поглед към тема­та. Режисьорът и сценаристът да са ярки личности. Да имат свой собствен стил и да имат какво да кажат на хората.