Бивши посланици на САЩ: Западът храни "крокодила Путин" с надеждата, че ще го изяде последен

Осем бивши посланици на Съединените щати - четирима от които са служили в съседна Румъния - подписаха отворено писмо, публикувано от израелския вестник Israel Hayom. В него те предупреждават, че възнаграждаването на руската агресия чрез териториални отстъпки и смекчаване на санкциите ще окуражи Владимир Путин и ще увеличи риска от "много по-мащабна" война в Европа.

Осемте дипломати са Ейдриън Зукърман (Румъния), Марк Гитенщайн (Румъния), Катлийн Кавалек (Румъния), Джеймс Розапепе (Румъния), Рон Гидуиц (Белгия), Джим Гилмор (ОССЕ), Бриджит Бринк (Словакия и Украйна) и Джон Съливан (Руска федерация).

Те посочват историческия пример със западните демокрации, които са толерирали превъоръжаването на нацистка Германия и териториалните претенции на Адолф Хитлер - до момента, в който той напада Полша и отприщва Втората световна война.

Ето откъси от писмото на осемте бивши посланици на САЩ:

Бивши посланици на САЩ: Западът храни "крокодила Путин" с надеждата, че той ще го изяде последен.

"Един от най-важните уроци на миналия век е свързан с опасностите от политиката на умиротворяване - т.е. приемането на твърденията на един агресор, че намеренията му са мирни. Според Чърчил, "човек, който прилага политика на умиротворяване, е този, който храни крокодил с надеждата, че той ще го изяде последен" (...)

В този контекст, докато се стремим да сложим край на руската агресия срещу Украйна, е от съществено значение да видим Путин такъв, какъвто е в действителност, а не такъв, какъвто бихме искали да бъде. Основният урок от 30-те години на миналия век (...) е, че правенето на отстъпки пред лидер, който използва сила за разширяване на националната територия, само насърчава по-нататъшна агресия.

С други думи, това се равнява на хранене на крокодила, а не на постигане на траен мир. Войната на Русия срещу Украйна подчертава този урок с особена яснота. Днешната опасност се крие не само в апетита на Путин за водене на война, но и във възможността други правителства - търсейки бързо решение - да възнаградят и насърчат именно онова поведение, което се опитват да възпрат.

Когато Украйна придобива независимост през 1991 г., тя наследява третия по големина ядрен арсенал в света. През 1994 г. страната се съгласява да се откаже от тези оръжия в замяна на гаранции за сигурност, залегнали в Будапещенския меморандум, подписан от Русия, Съединените щати и Обединеното кралство. Русия изрично се ангажира да зачита независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна.

Двадесет години по-късно Русия нарушава тези ангажименти. През 2014 г. руски сили без опознавателни знаци - така наречените "малки зелени човечета" - поемат контрола над Крим, който Москва впоследствие анексира в нарушение на международното право. Русия също така подкрепя въоръжени сепаратисти в Източна Украйна, провокирайки конфликт, довел до смъртта на хиляди хора.

На 24 февруари 2022 г. Путин предприема пълномащабно нахлуване в Украйна. Той оправдава това дръзко нападение, позовавайки се на необходимостта от защита на рускоговорящите, на нуждата от борба с предполагаемо нацистко влияние и на изискването за противодействие на заплахи за сигурността. Тези твърдения обаче не променят фундаменталната реалност: Русия е нахлула в суверенна съседна държава.

Оценяването на Путин въз основа на лични впечатления е опасно

Дипломацията предполага изграждане на работни отношения с противниците. Може би именно поради това през март 2025 г. специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф описва Путин като "добър човек" и "изключително интелигентен", изразявайки убеждението си, че руският президент желае мир.

И все пак, личните впечатления са ненадеждна основа за преценка на намеренията на един лидер - особено когато те противоречат на дългогодишно, видимо поведение: руското нахлуване в Грузия през 2008 г.; окупацията на Крим и агресията в Донбас през 2014 г.; дръзкото нахлуване в Украйна и опита за анексиране на украински територии през 2022 г., както и продължаващите оттогава атаки, включително тези, насочени срещу цивилни граждани и гражданска инфраструктура. Предвид модела на руските актове на агресия, политиката на Съединените щати спрямо тази страна трябва да бъде реалистична и твърда. Не бива да предлагаме на Русия никакво смекчаване на санкциите, докато не бъде постигнат реален и измерим напредък към мир.
Бивши посланици на САЩ: Отстъпките на Вашингтон подкопават единството на съюзниците

Въпреки това, през октомври 2026 г., докато Русия засилваше атаките си срещу Украйна, администрацията на Тръмп обяви планове за закупуване на 300 000 тона руско дизелово гориво и временно смекчи американските ограничения върху такъв внос, като същевременно се въвеждат определени санкции и налози, предвидени в "Закона Греъм" от 2026 г. Отделно от това, Ройтерс съобщи, че представители на Пентагона, в частни разговори, са призовали някои европейски съюзници - включително Литва, Латвия и Естония - да смекчат публичните си критики към Русия.

Тези мерки отслабват натиска върху Москва, осигурявайки жизненоважна икономическа подкрепа за силно затруднената ѝ икономика, и подкопават единството на съюзниците. Облекчаването на икономическия натиск и предлагането на дипломатически гаранции не са неутрални жестове, предвид факта, че Русия продължава да окупира украинска територия и да атакува украински градове.

Още по-тревожен е натискът върху Украйна да приеме териториални отстъпки. Украйна не е започнала тази война. Тя е страната, чиято територия е окупирана и чиито граждани биват убивани. Оказването на натиск върху украинското правителство да отстъпи територия на Русия - като същевременно се предлагат стимули за Путин - прехвърля тежестта от агресора върху жертвата. Освен това, това изпраща сигнал към Путин, че продължаването на насилието само укрепва позицията му в преговорите.

Споразумение, наложено на Украйна, или постигнато чрез отстъпване на територия, няма да доведе до траен мир

Споразумение, наложено на Украйна - или такова, което легитимира завземането на територия - може да доведе до временно прекратяване на военните действия. То обаче няма да донесе траен мир в Украйна, нито ще гарантира, че руската агресия няма да се разпространи по-нататък в Европа. Събитията от 30-те години на XX век показват колко опасен може да бъде подобен прецедент.

След идването си на власт през 1933 г. Хитлер демонтира демократичните институции, възстановява военната мощ на Германия и се стреми към териториална експанзия. През 1936 г. германски сили ремилитаризират Рейнската област, нарушавайки Версайския договор. През март 1938 г. Германия анексира Австрия.

По-късно същата година, чрез Мюнхенското споразумение, Великобритания и Франция се съгласяват с искането на Хитлер за Судетската област - регион в Чехословакия, населен предимно с немскоговорящи жители. Поддръжниците на споразумението го представят като средство за запазване на мира. През март 1939 г. обаче Хитлер окупира и останалите чешки територии. На 1 септември Германия нахлува в Полша, с което поставя началото на Втората световна война.

Политиката на умиротворяване не удовлетворява Хитлер - напротив, тя само го насърчава да предявява нови искания.

 Отстъпките пред Путин могат да доведат до нападения срещу НАТО.

Съществуват значителни разлики между нацистка Германия и Русия на Путин (...) Същественият паралел се крие в политическата опасност, която възниква, когато съпротивата бъде заменена с отстъпки, което от своя страна увеличава риска от по-нататъшна агресия. Неоправданите отстъпки пред Кремъл по отношение на Украйна биха могли да доведат до руски заплахи - и дори нападения - срещу съюзниците от НАТО, разширявайки войната на Путин в Европа и потенциално налагайки пряка военна намеса от страна на САЩ, за да бъдат защитени американската сигурност и икономически интереси. В крайна сметка, нашият трансатлантически съюз с Европа ни осигурява повече от 80 години сигурност на собствена територия, както и свободни пазари и работни места, които гарантират просперитет за всички американци.

Последиците от руското нахлуване не са просто абстрактни въпроси на дипломацията или преначертаване на граници върху картата. Те се измерват в загубени човешки животи сред цивилното население, разрушени домове, разселени семейства и общности, живеещи под окупация.

Престъпленията на нацистка Германия в окупирана Европа достигат своя връх в Холокоста - геноцида над шест милиона евреи, наред с избиването на милиони други жертви. На този етап престъпленията на Русия в Украйна не могат да бъдат сравнявани с нацисткия геноцид по отношение на намерение, организация или мащаб. Въпреки това, целенасоченият терор над цивилното население и насилственото преместване на деца са изключително тежки деяния - най-вероятно военни престъпления, - които не могат да бъдат пренебрегнати само в името на дипломатическата целесъобразност (...)

Международната общност може да отстоява принципа, че суверенитетът и териториалната цялост трябва да бъдат уважавани, че агресията трябва да води до последствия и че отговорните за военни престъпления трябва да бъдат подведени под отговорност. Или пък може да позволи на политическата умора и стремежа към краткосрочни споразумения да подкопаят тези принципи.

Суверенитетът и териториалната цялост трябва да служат като основни стълбове на външната политика, подкрепяна и от двете американски политически партии; те трябва отново да се превърнат във фундаментални принципи и водещи ориентири за един мирен и проспериращ трансатлантически съюз.