Щура разходка из Балканите с "Белгийският крал"

Хич не е привлекателно да бъдеш крал. Особено на Белгия – страната, която е в центъра на Европа, и която се разпада. Така поне се случва в историята на режисьорите Питър Бросенс и Джесика Удуърт  "Белгийският крал”.

Копродукцията между Холандия, Белгия и България открива тазгодишното 21-о издание на София Филм Фест в зала 1 на НДК на 9 март.

Сюжетът минава през обектива на британски режисьор Дънкан Лойд, имащ за задача да заснеме Крал Николас III по време на пътуването му в Турция, която току-що е присъединена към ЕС. По време на гостуването му, обаче се оказва, че монархът остава без кралство. Докато прави неуспешни опити да отлети към дома си и да оправи нещата, става ясно, че единственият възможен план да се прибере напълно инкогнито с антуража си, е през Балканите.

Така започва неговата одисея из настръхналия и несигурен полуостров, който променя изцяло посоката на неговото възприятие за света. Гастролът сваля маски, погазва кралски етикети и преобръща представите за щастие и ценности. Тези трансформации биват коментирани и подробно проследени от Лойд, който си позволява своеволия и не спазва етикета на дискретност и "тиха" цензура.

Филмът на Бросенс и Удуърт е пъстро роудмууви, в което всеки от персонажите пътува към себе си, доближавайки се до пренебрегнатите си емоции. В по-глобален аспект историята е метафорична приказка за това как Европа се движи на различни скорости, опитвайки се да съчетае опазването на културните традици и автентичност, редом с  бързането към новия, модерен свят.

"Белгийският крал" е заснет изцяло в България, а сред актьорите ще познаем Валентин Ганев като зам. шеф на турската полиция и Нина Николина, сред фолклорните певици на "Средиземноморските сирени". 

Опитвайки се да разтурят клишетата, с които се възприема европееца, режисьорите няма да подминат страната ни без киселото мляко, кравите из селата и хубавите ни планини. Филмът им бяга от градската среда, за да опише колоритните истории на онези, живеещи в малкото населено място.

Сред най-запомнящите се сцени е изпълнението на "Излел е делю Хайдутин" на фона на Бузлуджа, изкачван от белгийския крал.

Затова пък "хайдушките" премеждия на героя-крал продължават към други места, някои от които приветливи, други, носещи и своите опасности. Персонажите преминават все по-дръзко границите из балканските страни, като метафорично прескачат и границите на личния си светоглед.

Превозните средства се сменят - от прастара линейка, през скрибуцащ междуселски автобус, до трактор и продъдена лодка. Оказва се, че не е важно с какво се предвижва човек, а докъде стига.