У-лицата: "От Кремона до Кремона" - метафора за търсеното щастие

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата

От Кремона до Кремона

Как лютиерството се превръща в метафора на търсеното щастие изследва "От Кремона до Кремона". Филмът на Мария Аверина проследява всекидневието на няколко души, за които изработката на цигулки е равносилна на съдба. Историята, на пръв поглед е предназначена само за ценители, но Аверина успява да я превърне в увлекателен разказ, проучвайки как избора на всеки от нас подрежда бъдещето.

Режисьорката деликатно описва различията между хората, които работят в българския завод Кремона в Казанлък с онези, населяващи италианския град Кремона - меката на изработката на цигулки, домът на Страдивари и Амати. Именно там живеят Ева и Христо. Посветени в тайнството на лютиерството двамата съпрузи достигат висини в изработката на иструменти, а във филма ще ги видим не толкова като герои от нашето време, а по-скоро като ренесансови личности.

В нашия Казанлък, пък работи Стоянка - съученичка на Христо. Тя произхожда от бедно семейство и вече е загубила надежда, че ще сбъдне мечтата си да замине за Италия. Мария е уловила примирението й и как желанието за правене на цигулки отдавна не изглежда примамливо, а се е превърнало в начин на препитание. В същото време е впечатляващо смирението й и устойчивостта й да намира смисъл там, където и да е.

От Казанлък е и Иван - абитуриент, пълен с надежди за по-добър живот в италианския град Кремона. Той познава Стоянка, а съвсем скоро ще срещне и Христо и Ева. Пътят му от Източна към Западна Европа е проследен в продължение на три години, а с това сюжетът поема в друга посока, неочаквана за режисьорката.

"Винаги тръгвам от героите. Избирам си място, което да е точен декор на филма, а в случая двете "Кремони" се превръщат в безмълвен образ. Другото, на което държа, е да харесвам героите си. Това не значи, че те не са противоречиви, но кой от нас не е. Доверявам им се, те на мен също и така започва съвместното ни пътуване в създаването на филма", разказва Аверина.

"От Кремона до Кремона" е неин пълнометражен дебют в документалното кино и впечатлява с уловените по мъничко хумор и тъга, с умелата безпристнастна наблюдателност на човешките търсения и ценности. Продукцията бе част от тазгодишния София Филм Фест, както и бе представен в кино Люмиер в рамките на фестивала “Master of Art” , заедно с късометражния филм "6 минути щастие", провокиран от "Физика на тъгата" на Георги Господинов.

Прожекциите се радваха на изключителен зрителски интерес, поради което филмът ще бъде отново показан на 19-и и 29-и май в кино "Одеон" от 19:00 часа.

Мария Аверина

Завършва в България полска филология, но постепенно осъзнава, че документалистиката е нещото, с което иска да се занимава. Така след славянската филология, завършва и магистратура по режисура в Нов български университет. По-късно пътят на Мария продължава към Лондон, където прави магистратура по документално кино в Royal Holloway в класа на Марк Айсакс. От него научава много неща, особено как да работи с героите си.

"Марк Айсакс притежава силно разпознаваем стил. Той промени светогледа ми за похвати, които смятах, че не са кинаджийски като това да показваш говорещите пред камерата", разказва тя и допълва, че най-важното за режисьора е да успее да предразположи героите и да превърне интервютата с тях в изповеди.

Общото в светогледа й с този на нейния преподавател е, да обича героите си. Така пък те й се "отблагодаряват" като непрекъснато я изненадват и историята, която първоначално е замислила, поема в различна, още по-интересна посока. Мария се оставя да бъде заведена към непознатото, а идеите й да еволюират.

И тук, и там

В момента животът й лъкатуши между България и Великобритания, където иска да остане поне още една година и да попие повече от Лондон и неговата космополитност. Не престава да обича и София, като доказва любовта си към столицата ни с направата на "Кой е този град".

Героите във филма така и няма да ги видим. Те разказват историите си зад кадър, докато камерата на оператора Мартин Чичков следи самата София, превърнала се и в самостоятелен образ на филма. Докато снимат с него и със сценариста Александър Мануилов, осъзнават колко много кътчета остават неизследвани, незабелязани.

"София е такъв град, в който е нужно малко усилие, за да усетиш красотата му" – разказва Мария – По-разпръснат е, няма малък концентриран център, поради историческите епохи. За съжаление като свършиха снимките на филма, усетих как покрай забързаното ежедневие отново престана да ми остава време да съзерцавам града и да го преоткривам. Но въпреки това не спирам да го обичам", споделя тя.

"6 минути щастие"

Мария успява да съпостави столицата ни и с английската във филма си "6 минути щастие", вдъхновен от "Физика на тъгата" на Георги Господинов. 

"Помня, че веднъж бях щастлив. Траеше около 6 минути. Случи се в градините Кенсингтън, Западен Лондон, рано сутринта. Не мога да намеря причините на това щастие, което е истинско доказателство за неговата автентичност", пише писателят в книгата, а филмът ни среща с него именно в тези градини, за да бъдат съпоставени по-късно и със софийския парк на Докторската градина.

Между двете столици Георги Господинов ни вмъква в интимния свят на спомените и детството си. С характерната за филмите си деликатност,  и с "6 минути щастие" Мария Аверина засилва усещането, че с лекота човек може да превърне изкуството в начин на живот.