Киномълчание

Докато бе на гости на София Филм Фест, Йос Стелинг оглави журито в конкурсната програма, показа част от своето кино и ни обясни колко е опасно да каним скромни кинокритици в домовете си.

За тези, които не му повярваха, той прожектира последния си филм “Душка”.

Историята разказва за точно такъв гост - руски критик, който приижда в дома на журналист от Холандия.

Двамата са се запознали на някакъв незначителен кинофестивал в Киев и случайните  обстоятелства ги сближават. Уж за малко. Но точно толкова, че да объркат любовта между холандския домакин и музата му - продавачка на билети в местното кино.

В началото нищо неподозиращият холандец се опитва да се сприятели с новия си приятел, но езиковата бариера и различните културни навици започват притеснително да му досаждат.

Още повече тревогите му се усилват, когато гостът така и не иска да си тръгне.

С твърде малко думи, за сметка на музиката и изображението, Стелинг разкрива истинската сила на киното – това, което не е нужно да бъде обяснено, защото всеки сам може да си го представи.

Подобно на другите му филми - “Стрелочникът”, “Летящият холандец” и "Еротичните приказки" в "Бензиностанцията", "Галерията" и "Чакалнята", режисьорът превръща “Душка” в преливащи се един в друг етюди, с много смях и мъничко тъга.

Йос Стелинг е непреклоним – жестът може да е по-силен и от най-глъчния скандал, погледът – по-стряскащ от най-разрушителното действие. Филмът лековато прехвърля началната любовна история в комедия, която засилва с черен хумор и тих драматизъм.

За предаността - желана или не, за любовта – мечтана и за миг достижима, за изумлението от неочакваното, за историите без думи, по-любопитна и от най-приказливите случки, “Душка” се уповава на контраста между различието на героите, на тяхното светоусещане и въпреки това - привличането им един към друг.