Оркестър без име по израелски

Има филми, които не очакваш така спокойно да бъдат разказани и така неусетно да се вмъкнат в ежедневието.

Съвсем внимателно, без агресия, се разтягат в пространството и мислите, за да се превърнат в изключително любопитно кино.

Точно такъв е “Посещението на оркестъра”. Игралният дебют на израелеца Еран Колирин не шокира с невероятна история, не замайва със специални ефекти и точно в това е неговата сила.

Да трогне, да разсмее, разказвайки една съвсем обикновена история, която всеки е изживявал или по-скоро почуствал.

Група музиканти, но не кои да е, а египетски полицейски оркестър, попада случайно в малко село в Израел, за да търси Арабския културен център, където трябва да изнесе концерт.

Не го намира, но среща част от живеещите там. И се сприятелява или по-скоро опознава с тях, а с това музикантите виждат и себе си през техните очи.

Историята тече като нещо, което е най-нормалното да се случи и същевременно е низ от нелепи ситуации. А те са предизвикани предимно от различията в характерите, през очите на стария диригент със строги разбирания и младия музикант, тепърва опознаващ живота и неговите развлечения.

Там е и техният колега, който цял живот се пробва да завърши своята недовършена композиция.

И в това малко градче няма да успее, но ще си я посвири, за да спре там, до където спира всеки път.

История, бедна на събития, но не и на емоции. Едно от най-добрите предложения на тазгодишната панорама от София Филм Фест.