Ретроспектива на Андрес Файел на СФФ

Режисьорът Андрес Файел прилага своя талант за съзидание в различни области на изкуството – той е също писател и сценарист, работи в киното и театъра. През 80-те години учи психология в Свободния университет в Берлин и посещава режисьорския клас на Кшищоф Кешловски в Независимия берлински художествен център – място, което събира прочути режисьори като Андрей Тарковски, Патрис Шеро и Робърт Уилсън. Първият филм, който създава през 1992 година, е документалният "Мечтата на зимната нощ" и е резултат от работата му с група опитни театрални актриси.

Андрес Файел затвърждава позиции в документалното кино с една трогателна и много лична история през 1996 година - "Оцелелите" е разказ за  съдбата на трима от бившите съученици на Файел, които се самоубиват. Филмът "Оцелелите" ще бъде показан на 7 септември от 19.00 часа в залата на Гьоте-институт.

През 2001 година режисьорът създава своя супер успешен документален проект "Черна кутия Германия" – в него е пресъздадена историята на председателя на "Дойче Банк", Алфред Херхаузен и заподозрения в убийството му член на фракцията на Червената армия (RAF) Волфганг Грамс. Филмът е удостоен с престижни награди, между които са призът на ЕФА за най-добър документален филм, Германската филмова награда и наградата Insight на филмовия фестивал в Санта Барбара през същата година. Прожекцията на „Черна кутия Германия“ е на 11 септември от 19:00 ч. в залата на Гьоте-институт.

Следващият документален проект на Андрес Файел е посветен на театъра, а премиерата му е на Берлинале през 2004 година. "Хазартни игри" представя историята за четирима студенти по актьорско майсторство в Берлин в продължение на почти седем години. Представянето на „Хазартни игри“ е на 20 септември от 19:00 ч. в залата на Гьоте-институт.

На 11 и 20 септември специален гост на прожекциите ще бъде филмовият критик Клаудия Ленсен (Германия), която е автор на първата книга, проследяваща творчеството на Андрес Файел. В програмата ще има още интересни гости, които ще представят филмите и ще водят дискусии с публиката след прожекциите.

През следващата 2005 година немският режисьор създава документалната театрална пиеса "Ритникът" - за убийството на тийнейджър от трима негови връстници, неонацисти в Източна Германия. Пиесата е представена за първи път в Базел и Берлин и участва в Берлинския театрален фестивал през май 2006 година. Към днешна дата тази творба е изпълнявана на сцените на повече от 60 театъра и е преведена на девет езика. Документалният филм на Файел е показан за първи път на Берлинале 2006 година, а в програмата на София Филм Фест е програмиран за 24 септември от 19:00 ч. в залата на Гьоте-институт.

15 и 16 септември са дните, в които две творби на Андрес Файел – "Бойс" и "Екоцид", ще бъдат представени лично от режисьора във Филмотечно кино  "Одеон" и са предвидени дискусии с публиката.

През 2017 година Андрес Файел създава документалната творба "Бойс", посветена на живота на един от най-противоречивите художници на ХХ век Йозеф Бойс – премиерата на филма отново е в конкурсната програма на Берлинале. По време на тригодишния период на развитие на мащабния проект, Файел прави над 60 интервюта със съвременници на Бойс, преглежда 400 часа архивни кадри, изслушва 300 часа аудио интервюта и избира архив от 20 000 снимки. Във филма има много кадри, показвани за първи път пред публика. Талантливият немски режисьор „позволява на зрителя не само да потъне във времето и пространството, в които е разработено произведението, но и да усети неговата концепция и създаването му заедно със самия художник“. Документалният филм „Бойс“ предлага на зрителите психологически портрет на човека, но и описва начина, по които художникът се стреми да обърне ефектите от репресивните социални системи - и как неговите творчески провокации продължават да влияят на художниците днес…

Зрителите на 25-ия София Филм Фест ще могат да видят и най-новия филм на Андрес Файел - "Екоцид" (2020). Сюжетът пренася публиката в 2034 година, когато последиците от климатичната катастрофа са драматични. Темата за безразсъдната политика на човечеството по отношение на световната икономика, в която мисълта за запазване и възстановяване на природните ресурси, е изтласкана на заден план, ще бъде актуална още много години, докато не се вземат кардинални решения за работа по възстановяване на глобалното екологично равновесие.