Отново с "Дневна красавица" на София Филм Фест

25-ото есенно издание на София Филм Фест предлага среща от 18.00 часа в Дом на киното с епохалната творба на легендарния Жан-Клод Кариер, в съавторство с прочутия режисьор Луис Бунюел - "Дневна красавица". Главните роли във филма са поверени на несравнимата Катрин Деньов и великолепния Мишел Пиколи, а историята проследява Севрин - красива млада жена, която живее със съпруга си, с когото никога не е имала физически отношения. Във фантазиите си тя си представя различни садо-сексуални срещи. Когато разбира, че нейна позната работи като проститутка, тя също отива в публичен дом, където прекарва следобедите, а вечер се прибира при съпруга си. Първоначално срамежлива и неотзивчива, постепенно тя се отпуска и става любимка на много клиенти. В живота ѝ настъпва обрат, когато дребният престъпник Марсел се влюбва в нея и я иска само за себе си. В света на Севрин обаче границата между фантазията и реалността невинаги е очевидна.

В същия час в кино "Одеон"  започва прожекцията на "Огнените колесници" - филм, носител на четири награди Оскар,
чиито режисьор Хю Хъдсън е носител на Наградата на София на Столичната община и е бил специален гост на СФФ. "Огнените колесници" разказва истинската история на Ерик Лидъл (Иън Чарлсън) и Харълд Ейбрахамс (Бен Крос), които надмогват личните си проблеми, за да се надпреварват за златен олимпийски медал през 1924 година съответно за Великобритания и Шотландия. Дълбоко религиозният Лидъл застава на старта, въпреки че той се пада в неделя, а евреинът Ейбрахамс трябва да се изправи срещу антисемитизма.

Спортът днес е изпълнен с много злобен хъс и ярост, а мотото му доста често е "Победа на всяка цена". Проявите да спортно джентълменство са толкова редки, колкото и примерите за самоотверженост. Всеки е сам за себе си. Затова е доста освежаващо да обърнем поглед назад към времето, в което постигането на победа не е налагало да изпитваш злоба и омраза към противника си. Носителят на четири награди "Оскар" от 1981 година „Огнените колесници“ ни пренася на Олимпидата през 1924 година, където ставаме свидетели на достойни за уважение качества като отдаденост, упоритост и спортсментство.

В кино "Одеон" от 20.30 часа може да гледаме "Буена Виста Сошъл Клъб" - София Филм Фест продължава традициятада среща новите поколения с класически филми, като този е дело на един от верните приятели на България – уникалният майстор на образи Вим Вендерс. Не пропускайте специалния акцент върху неговото творчество.

В ловките ръце на Вим Вендерс вълнуващата документална сага за кубинския музикален феномен,
известен като "Буена Виста Сошъл Клъб", се превръща в трогателна медитация за неумолимия ход на времето.
Вендерс излага умело и пестеливо историята за пътя към успеха. Прост разказ, вдъхновен от тъжния романтичен декор на порутената Хавана и от прекрасната ѝ музика. Две са събитията, които очертават издигането на "Буена Виста Сошъл Клъб" от неизвестна група възрастни музиканти до върховете на славата - през 1998 година бившият церемониалмайстор на клуба Рай Кудър се завръща, за да запише соло албум на вокалиста Ибрахим Ферер, и бляскавия концерт на групата в "Карнеги Хол".

В 20:30 часа започва прожекцията на "Кандахар", филм на майстора-разказвач Мохсен Махмалбаф. Филмът,
удостоен с Наградата на Екуменическото жури в Кан 2001 и номиниран за Златна палма, разказва за премеждията на младата журналистка Нафас, родена в Афганистан и избягала в Канада по време на гражданската война с талибаните. В началото на филма тя споделя историята си с пилот на хеликоптер, който се опитва да я вкара нелегално в Афганистан. Когато семейството й е бягало оттам, по-малката сестра на Нафас е била ранена от мина и се е изгубила в суматохата.

Сега, години по-късно, Нафас е получила писмо от сестра си. Тя й пише, че повече не може да живее при режима
на талибаните и е решила да се самоубие при следващото слънчево затъмнение. Нафас има само три дни, за да успее да се вмъкне в страната и да стигне до град Кандахар, за да я спре. Забулвайки се с плътна бурка, за да влезе в Афганистан, Нафас изживява лично задушаващата липса на свобода, на която са подложени афганистанските жени.