Стефан Вълдобрев: филми, футбол, Бербатов

Медийната история е известна: в началото на десетилетието, с решение от Великотърновския съд, Марин от Свищов решава да смени името си на Манчестър, а две години по-късно като псевдоним към името му е добавено и Юнайтед.

Въпреки това обаче запалянкото на "червените дяволи" остана недоволен, тъй като от подредбата на имената му - Манчестър Здравков Левиджов-Юнайтед излиза, че той е кръстен на града, а не на любимия си отбор. Последва искане за промяна на собственото му име от Манчестър на Манчестър-Юнайтед.

Колоритният герой е главен персонаж в дебюта в документалното кино на Стефан Вълдобрев.

Сагата със съдебните дела по смяна на името обаче не е основният фокус на филма.

"Манчестър Юнайтед от Свищов" е завладяващ разказ за героите на прехода. В тихо провинциално градче с чеховска атмосфера футболът се оказва само фон за разсъжденията за живота, демокрацията, човешките права и уникалните житейски истории на серия колоритни герои.

Направен с широка емоционална амплитуда, динамичен и изненадващ, "Манчестър Юнайтед от Свищов" е един от приятните филми в българската документална програма на София Филм Фест.

Премиерата му е на 10 март от 18,00 часа в кино Люмиер. Ето какво си поговорихме с режисьора дни преди прожекцията...

Ти от Манчестър Юнайтед ли си?

Не. Не съм фен на никой отбор. Но харесвам английския футбол. Защото при тях има нещо, което го няма в другите държави – наивност, романтика.

Каква е футболната романтика?

Всички други отбори виждаш треньорът как им е дал схема на игра – движат се от тук до там, играят 4-4-2 или 4-3-4-1 и толкова. Има схеми, има стерилност. Докато англичаните играят за публиката, за играта, за романтиката. Могат да губят с 3:0 и да обърнат играта до 4:3. Докато това с немски отбор не може да стане – ако поведе с 2:0, ще затвори играта, ще спазва дисциплина... 

Как разбра за Манчестър Юнайтед от Свищов?

От новините, от вестниците.

Веднага ли ти се прииска да снимаш филм за него?

Не – доста след като си беше сменил името.

А как дойде решението?

Режисьорът Станимир Трифонов насила малко ме накара. В кабинета му в Студио "Време" ми се скара, че откакто съм се върнал от Прага, където завърших киноакадемията, нищо не правя. Споделих му идеята си за Манчестър и на следващия ден ме командирова в Свищов.

Защо направи този филм?

Аз бях впечатлен от две неща. Това, че при първата ни среща Манчестър Юнайтед не ми говореше изобщо за футбол. Естествено е, като отидеш да се срещнеш с такъв човек, да очакваш той да ти говори в коя секунда е станала смяната, колко шампионски титли и какъв гол кой е вкарал. А аз срещнах човек, който говори за конституцията на България и за Хартата за правата на човека. За това, че трябва да отстояваме гражданските си права. И за това как не може да се справи с настоящата действителност в България.

Той каза: "Демокрацията дойде преди 20 години, с цялата си грубост и нахалност. А аз мечтаех да живея в западен строй...". Манчестър е бил много буден човек, спорел е с учителите си, бил е най-добрият ученик и когато идва смяната, се чувства неподготвен. Видях възможността да направя филм за едно поколение, което не е подготвено да се справи с тази действителност в момента.

Явно филмът всъщност не е много за футбола...

Ами да, сензационната, медийна окраска е името. Филмът не е за краен фен на футбола, а за обикновен човек, който се опитва да се справи с настоящето. И го прави по един различен начин.

Колко време е сниман филмът?

Почти година, но на части от по три-четири дни... Общият период е не повече от 20 снимачни дни. Имахме 90 часа материал.

Имаше ли неща във филма, което ти самият предизвика, или всичко е само наблюдение?

Не знам как да ти отговоря, защото съм предизвикал само възстановка на нещо, което се прави обичайно. Например – те играят мач редовно и аз ги моля да се съберат да поритат.

А историята с Бербатов?

Аз исках да се случи и очаквах, че е възможно. Защото да правиш филм за човек, който се казва Манчестър Юнайтед и в същото време българин да е най-големият трансфер на този клуб, някак го предполага. И трябва да направиш всичко възможно срещата да се случи. Но идеята не беше само моя – тя дойде от неговите приятели и фенове, които го накараха да напише писмото.

Каква е ролята на Бербатов в цялата история?

За мен присъствието на самия Бербатов прави филма много различен. Той буквално сбъдна мечтата на един човек. И го направи страхотно. Аз го харесвам много по принцип. Харесвам интелигентни хора, защото когато Господ ти е дал талант в някоя професия, трябва да отстояваш това, да си достоен за него. Преди години всички бяхме горди от златното поколение на терена и се срамувахме, като ги видим извън него. А при Бербатов има съвсем друга класа. Зарадвах се на това.

По време на снимките си говорихме и аз се изненадах, че той има абсолютно сериозни намерения към киното. След като завърши футболната си кариера, той иска да се занимава с това и мисля, че има всички шансове – и визия, и интелект. Радвам се, че това му е първото участие във филм.

Освен момента с Бербатов, имаше ли друг момент, който беше сигурен, че ще влезе още докато го снимаше?

Да. Монологът за демокрацията. Също писането на писмото за срещата с Бербатов на компютър.

Филмът има много емоционални моменти. Наблюдател ли беше в процеса, или беше потопен и съпреживяваше?

Старах се да бъда дистанциран. Наблюдавах.

Какво не влезе във филма?

89 часа материал. Много линии, много моменти с неговите приятели, които се оказаха вселена. Но влезе приятелят му – турският миньор, който има история със смяна на име. Исках да направя този паралел – на човек, принуден насилствено от Възродителния процес да смени името си, за да живее нормално в предишния строй, и на човек, който се бори да смени името си, защото вижда тази свобода като условие да живее нормално в сегашния.

Кой искаш да го гледа?

Всички. Всеки, който се чувства изгубен. Имаше един момент, докато го монтирахме, в който се притеснихме да не стане много мъжки филм, много стеснен тематично. И изкарахме по-футболните моменти и вкарахме по-житейски. Сега пък се притеснявам да не би това да липсва. Така или иначе крайният вариант май е доста емоционален...

Има сюжетна емоционална структура – развива се атрактивно, като игрален филм – има  размисъл, обрати, кулминации. Кое е усещането, което остана у теб след снимките?

Иска ми се да оставя това на гледащите. Да кажа за себе си, е все едно поетът да обясни какво му оставя писането на стихотворение. Усещам този филм като нещо, за което не искам много да говоря. Той е такъв, какъвто е. И най-вече – в него има герои, които са реални хора. Истински са. Нямат нужда да бъдат обяснени, а да бъдат споделени.