Музика с взлом

 Идеята се ражда преди повече от 10 години, когато двама шведски режисьори – Ола Симонсон и Йоханес Стярне Нилсон – решават да направят късометражния музикален филм „Музика за един апартамент и шестима барабанисти“ (Music for One Apartment and Six Drummers).

Историята е проста – шестима музиканти нахлуват с взлом в апартамент и по впечатляващ начин създават музика с предмети от бита. Следват стотици хиляди зрители, Златна палма за късометражен филм в Кан и 10 години, в които проектът не губи оригиналността и актуалността си.

Така се стига до неизбежното продължение и разширяване на експеримента до сценарий за пълнометражен филм. Подготовката започва и шестимата барабанисти, сред които композиторът на филма, заедно с двамата режисьори започват да търсят вдъхновение за екзотични звуци и локации, където да създават своята музика.

Завършеният вариант, част от Международния конкурс на София филм фест, запазва музиката и крими напрежението от престъплението, допълвайки го с екшън, комедия, фантастика и мистицизъм.

„Симфония на шума“ (Sound of Noise, 2010) следи историята на полицая Амадеус – черна овца в семейство от виртуозни музиканти. Той не само напълно е лишен от музикален слух, но и не може да понася никаква музика.

Заради което приема като лична кауза залавянето на група музиканти, които искат да завладеят града със звуковите си атаки на различни обществени места (болница, банка, симфонична зала, електроцентрала).

Повече за музиката около нас, музиката като престъпление и музиката като филм – от самите Ола Симонсон и Йоханес Стярне Нилсон...

Казвате, че музиката винаги е важна част от филмите ви. Как се роди идеята звукът да стане основен персонаж в късометражния „Музика за един апартамент и шестима барабанисти“?

Ола: Започна като експеримент. Искахме просто да опитаме да създадем музика с обикновени предмети от домакинството.

Йоханес: Хората са правили музика с предмети, различни от музикалните инструменти, много отдавна и многократно. Ние обаче искахме да направим танцувална, модерна музика.

Ола: После идеята прерасна в пълнометражен филм. Това се случи, защото след късометражния имахме много предложения да го представим на живо с барабанистите. И направихме много интересни пърформанси. През това време се появяваха идеи за нови инструменти и звуци. Междувременно работехме и по други проекти, но някак стана ясно, че трябва да придвижим тази първоначална идея по-далеч. Освен самите барабанисти, в него остана и елементът на престъплението...

Това влизане с взлом, насилствено нахлуване на музиката в живота на хората – защо се спряхте на него?

Ола: Идеята за музиканти-престъпници и музика-престъпление ни харесва много. В късометражния филм беше простичък елемент, който създава напрежение – там музиканти нахлуват в чужд дом, правят тотална бъркотия и публиката се чуди през цялото време дали ще ги хванат, защо са точно там. В пълнометражния филм обаче внесохме допълнителен персонаж – тишината. Така има преследвани, преследващ, шум и тишина...

Първо шестима барабанисти и апартамент, след това шестима барабанисти и град... какво следва?

Ола: О, идеите си продължават. Истината е, че току-що завършихме този филм и сега искаме да го представим и малко да си починем от него. В момента избираме между 3 нови проекта и още не сме решени твърдо в кой ще вложим цялата си енергия. Но единият от тях е нещо като тематично продължение на „Симфония на шума“, защото вместо със звуци, се занимава с тишина...

Разкажете повече за процеса около „Симфония на шума“ – подготвяли сте пълнометражния филм няколко години...

Ола: По филма работеха двама композитори – Магнес, който играе и във филма, и французинът Фред Аврил, който помогна след самото заснемане. Съавтори, разбира се, са и самите барабанисти. Като цяло филмът е колаборация между всички нас. Започнахме подобно на героите във филма с търсене на звуци. В този период направихме банка от 23 000 звукови файла. Доста от тях помогнаха при смесването след записите. Но реално 90% от музиката във филма е записвана в реално време и звукът е автентичен. Затова се наложи много от първоначалните идеи да паднат, защото едва на постпродукция разбрахме, че не работят...

Дайде пример за такава сцена?

Йоханес: Една сцена, която беше в сценария много дълго, беше в малко езеро в парка. Барабанистите трябваше да свирят на вода, на лунна светлина, беше нощна, нежна и романтична сцена. Обаче когато я записахме и чухме впоследствие, звучеше като звуци от тоалетна. Затова трябваше да се лишим от нея...

Как осъществихте връзката между звук и визия като режисьори?

Ола: Презумпцията при работата беше, че трябва да се вижда предметът или машината, която издава звук. Затова наблюдавахме и планирахме внимателно как картините ще се вържат със звука – как изглежда машина за броене на пари от различни гледни точки, колко екранно време трябва на един звук, за да бъде възприет, без да се губи очарованието на самата музика... И по отношение на визията проучвахме, както и по отношение на звука – досущ като барабанистите във филма!

Монтажът на филма на места е много клипов. Преди малко казахте, че сте искали музиката на странните инструменти да звучи поп, да е танцувална. Търсихте ли MTV стилистика нарочно?

Ола: По-скоро имахме нужда от това. Динамичен монтаж, зрелищен и забавен. За да не стане досаден филмът, да държи напрежение, да забавлява.

Йоханес: В последната сцена пък монтажът е адаптиран към самата музика.

Разкажете за коментар относно филма, който ви е изненадал!

Ола: Не е точно за филма, но е интересна информация, която ни казаха. Разбрахме, че когато Kraftwerg пътуват по света, винаги водят със себе си своя техник. И всеки път, когато се качват в асансьор в хотела, техникът влиза първи, развива внимателно говорителя, прерязва жиците, връща го на място, за да няма музика. Има същата сцена във филма, а изобщо не сме знаели за това. Доста забавно ми се стори..

Йоханес: За мен най-приятното е, че хората, които са гледали филма, ми казват, че след него са започнали да чуват музика навсякъде – в шума на дъжда, от приборите в ресторанта, в големите строителни обекти... Това е голям комплимент!

Какво ще спаси света от лошата музика? Има тази утопия във филма на няколко места...

Ола: Аз харесвам всички видове музика, така че няма как да отговоря...

Йоханес: Всяка музика се харесва на някого, следователно светът не бива да бъде спасен от нея. Нищо не е по-добро от другото, просто са различни.

"Симфония на шума" е в Cineplex на 14 март от 19.00 в рамките на София филм фест