Уестърн в демократичен вид

„Имало едно време на Изток”. Така се казва филмът на режисьора Демир Янев по книгите на Георги Стоев. Човекът, който, след като бе част от подземния живот у нас, реши да напише книги за него. Стоев бе застрелян пред Плиска през 2008 г .

Документалната продукция проследява как се раждат и умират подземните босове. Не се разминава и на хората от политическия ни елит, които се срещат с тях.

Преходът е коментиран от историка и политик Андрей Пантев, писателя боксьор Палми Ранчев, културолога Георг Краев, журналиста и поет Румен Леонидов и антрополога Харалан Александров. Малко преди премиерата на филма ето какво каза още за него режисьорът Демир Янев.

Защо реши да правиш филм по книгите на Георги Стоев?

С Георги Стоев се познавах от 90-те години. Бяхме говорили да работим нещо заедно. След убийството му какво друго да направя освен един такъв филм.

Колко време ти отне снимането му?

Не отне много. Може би около две години. Работих достатъчно и по събирането на архив, и по монтажа. Сам съм го финансирал. Филмът подхваща доста теми, сред които е и тази дали Георги Стоев е правилният човек, който да се занимава с писане. Имал ли е талант, или е просто такъв, както много медии го определиха – автор на поръчкови книги. Тук ще видим именно неговото преображение.

Правиш документален разказ, в който има твърде много убити, неразкрити престъпления и безразборни стрелби. Това ли са героите на нашия уестърн?

Абсолютен уестърн. Във филма има едно парче, композирано от Васил Генов, което наподобява музиката на Енио Мориконе. Това е стил „Имало едно време на Изток“ книгите на Георги Стоев, тръгнал да пише книги за боса на мафията – Младен Михалев – Маджо. Това са героите ни и за съжаление си нямаме други. Един уестърн в демократичен вид.

Каква е разликата между Дон Корлеоне и Маджо?

Няма. Ако имаше, Георги Стоев щеше да е още жив и да пише книги и сценарии. Това е голямата трагедия на този преход, че внесоха и копираха всичко от Римокатолическата църква, от Кръстника и от подобни измишльотини, измислени от европейски писатели.

Или от холивудските треторазрядни екшъни. Виж как се снимат спецакциите и на какво ти приличат.

Не може да правим филм в 21 век за флашките или колко са дисциплинирани българските полицаи, които в същото време не са открили ни едно убийство. Това е абсолютна наглост.

Във филма  са събрани коментарите за прехода на Андрей Пантев, Румен Леонидов, Георг Краев, Палми Ранчев и много други, а сред тях и бивш член на групировка. Как успя да го накараш да говори открито за отминалите времена?

Определено му беше трудно. Човекът е участвал в тези случки доста отдавна. Беше се оттеглил и слава Богу, бе останал жив. Мисля, че можеше да разкаже още много неща. Но за мен бе важно разказът му да не се доближава до жълтите вестници. Интересното е, че колкото и да са различни хората във филма, коментарите им си приличат.  Всеки от тях е с различни политически възгледи, но говорят за едно и също нещо по един и същи начин. Включително и Георги Стоев. Като че ли истината е една. Това е и ДНК-то на филма.

Филмът тръгва по кината от 18 октомври. Доста предизборно, а засягаш важни личности. Там е и Бойко Борисов и генерал Гоцев... Не е ли страшничко?

Който го е страх, да си стои вкъщи и да гледа „Под прикритие“.Страхът е най-големият грях. Редно е, човек, който вижда и знае нещо, да го споделя с хората. Иначе няма прогрес, няма развитие. Много е жалко, когато хора, които са участвали активно в създаването на тези групировки, като генерал Гоцев, Румен Пашата, Маждо и други, сега да се правят, че падат от Луната и изведнъж заварват България в такова плачевно състояние. Видиш ли, преходът е бил толкова лош, а те не са участвали в него. Жалко е хора на такава активна възраст да се опитват да изтрият толкова съществена част от новата ни история.

Няма хепиенд в нашия уестърн.

Ако имаше, Георги Стоев щеше да е жив.

Мислиш ли, че филма биха го гледали Бойко Борисов и други хора от политиката?

Не знам дали биха гледали този филм, защото те много добре знаят каква е истината и какво става в момента, но съм сигурен, че филмът би бил интересен за техните деца, защото е много страшно, когато не следят враговете на родителите си.

Продукцията е показвана вече на фестивала в Пловдив „Златен ритон“ и влезе тази година в официалната селекция на фестивала за документално кино на телевизия Ал Джазира в Доха, Катар.

„Имало едно време на Изток“ може да видите от 18 до 27 октомври в Евро Синема.