Мащерка и дeвeсил

3 / 4

"Мащерка и дeвeсил!", избесняваше вълкът всеки път, когато някое от трите прасенца успяваше да избяга от него и хвръкналата му колибка.

И не бе случайно. Точно тези подправки според горския обитател по никакъв начин не отиват на каквито и да е рецепти със свинско.

Приказката е отдавна позната – "Трите прасенца", но по ново драматизирана от режисьорката Теодора Попова.

С нея трупата на театър Добрич участва в пловдивския фестивал "Двама са малко – трима са много".

Историята въвлича децата в съвременния свят на телевизията, където група жадни за слава водещи правят куп неразбории из приказния свят на гората. Иначе прасенцата пак са три.

Първото е уникално, грациозно, артистично и нарцистично.

Второто все търси майка си, въпреки че мускулатурата му е достатъчно мащабна, а третото е бачкаторче – сухарче, което обаче успява да изгони вълка, виждащ в тях 3 прасета – 36 кюфтета...

Музиката в спектакъла е на Георги Гарчов, сценографията – на Наталия Гочева, а актьорите са Румен Куртев, Димитър Ялнъзов и Димитрина Славова, която играе и трите прасенца.

Успяхме да си поговорим с нея.

За първи път ли участваш на фестивала в Пловдив?

За първи път не съм само зрител и усещането е много приятно.

Можеш ли да го сравниш с фестивали в чужбина?

Нашата професия е доста облагодетелствана в това отношение. За куклите няма държавни граници. Всеки фестивал е различен сам по себе си.

Участвала съм в няколко международни фестивала. За сравнение е трудно да се говори, най-малкото защото бюджетите са различни.

За съжаление, в България се отделят малко средства за куклен театър, но това може да се каже за почти всяко изкуство.

Все пак има невероятни представления, които няма как да стигнат до българския зрител, само защото организаторите на българските фестивали не могат да си позволят лукса да ги поканят.

Кои спектакли хареса в "Двама са малко – трима са много"?

За съжаление не съм от самото начало на фестивала и успях да гледам само три представления.

Приятно съм изненадана от бургаския театър и театър Ариел.

Какво за теб е фестивалът по принцип – повече среща с приятели или размяна на идеи?

По принцип и двете, но в случая бяха по-скоро срещи с хора, с които се засичаме обикновено само по такива мероприятия.

Игра и трите прасенца едновременно – имаш ли си любимец и изобщо кое от тях грухти най-съвременно?

Любимец не, но мисля, че днес всеки се стреми да е като първото прасе. То би живяло най-добре в съвременния свят, защото твърде много се обича.

Иначе най-трудно се справих с образа на третото прасе. Обърнах му най-малко внимание. Все пак е доста ясен характер, но положителните герои често са доста по-трудни от отрицателните. Това прасе има още накъде да се развива.

Какво е да игреш няколко роли наведнъж?

Това е като да си добър карикатурист, т.е. само с няколко чертички да градиш образ.

Доколко една стара приказка трябва да се промени, за да е четивна днес за децата и да не е скучна за родителите, които ще ги заведат в театъра?

Няма остаряла приказка. Важен е начинът, по който се представя. Но това, разбира се, зависи от въображението на самите творци.

Пак се връщам към мащерката и девесила. Беше доста интересно да чуеш имената на подправки, които да прозвучат като ругатня. Ако ти се наложи да изречеш неприлични думи пред дете, как биха звучали те?

От началото на представлението те вече са "мащерка и девесил". Детето така и не разбира особено от подправки.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.