Сексът, тази безвредна разновидност на кихането

Ако доскоро романите за жени, писани от жени, облъчваха клишета за любов, то напоследък излязоха няколко нови романа, в които подобни похвати са напълно забранени.

Сред по-интересните са книгите на Сибиле Берг и Хайке Фендел, пише Дойче веле.

Мъж отива да си купи вестник и не се връща.

Три месеца по-късно неговата приятелка все още е на далечния остров в Южнокитайско море, където е изпитала краткото щастие на споделената си любов, мъжът все така го няма...

Новият роман на Сибиле Берг “Мъжът спи” рязко се отличава от предишните произведения на авторката – “Неколцина търсят щастието и си умират от смях” и “Секс 2” .

Посрещаща положително културния песимизъм, писателката смята, че не чувства, а болести събират двойките.

Затова пък този път Берг описва една тиха и кротка любов без конфликти.

Берг е една от най-силните представителки на женската литература, която понякога хвалена, друг път поругавана, си изоюва свое място сред читателите.

За романа си авторката обяснява: "Под любов всеки разбира вероятно нещо хубаво. За мен тя не се състои в страстно разсъбличане и сластни въздишки. Ако всичко в една връзка е наред, какво я поддържа да е наред 24 часа в денонощието, всеки ден?

Как функционира това? След като си разбрал, че не можеш нито да спасиш, нито да промениш света, че не си Ганди, нито Бил Гейтс, а само дребен никой сред милиони други, може би тогава последната крепост, която можеш да си построиш, е семейството или интимната любовна история.

Само че как се подържа крепостта? Това исках да разбера".

Другата такава представителка е Хайке Фендел, в чиито книги също няма и следа от романтика и сантименталност, коментира изданието.

Той, Тя и онова, което се случва помежду им, са представени от съвсем различен ъгъл в дебютната й книга “Живот в 99 истории”.

Подобно на героинята на Сибеле Берг, и в тази има автобиографични елементи.

За Хайке Мелба-Фендел “голямата любов” не е тема.

Историята е разказана от първо лице, а героинята търси нови сексуални преживявания. Подвизава се като стриптийзьорка в Ню Йорк, води бурен нощен живот в Берлин, обикаля барове и хотели.

У нея не съществуват чувство на срам, стеснителност, но и чувствителност.

Фендел обяснява поведението на героинята си така: "Немимолетните връзки са източник на нещастие и колкото по-траен е източникът, толкова по-голямо е нещастието".

Така новият поглед на жените към любовта изпитва алергия към сантимента и клишетата, който именно носи най-голямото нещастие редом със смъртта, смята Сибиле Берг.

Писателката отбелязва още: Сексът е като кихането. Моментен пристъп. Маловажен, според мен, пък и не е интересно да го описваш.

Фендел застъпва точно обратната позиция: Тръпката са хормоните. Мъжът, децата, те бързо си отиват.

Което значи, че партньорството надхитрява природата и още, че жената не е родилен апарат, нито пък разплоден орган. Това мога да го понеса – даже когато хормоните се изпарят.