Джеймс Лавел от U.N.K.L.E.: меланхолично позитивен

Чакам търпеливо за интервюто си с Джеймс Лавел от U.N.K.L.E. и превъртам всички въпроси, които мога да задам за петте ми отредени минути.

След десетки песни, които съм изтъркала от слушане – определено е нужно да умееш да спираш времето, когато се срещаш с толкова значими артисти в напрегната фестивална атмосфера, докато в лобито преминава целият отбор на Левски и слуховете, че всеки момент от асансьора ще изскочи Джони Деп.

Лавел от своя страна изглежда сериозен, усмихва се сдържано и гледа в очите интервюиращите. Когато идва моят ред, му донасят бирата, той ми подава ръка, след което отпива и се улива с пяна, цялата банда на отсрещното канапе се залива от смях, докато фотографите веднага вдигат обективите на прицел.

"Винаги се опитвам да изляза на снимките по възможност като нормален човек, без бяла пяна около устата, но медиите някак си успяват да ме докарат така. Ето, и сега ми излезе късметът! Ужасно мъчение е, чакай да се позабърша!"

Ако това е най-голямата ти тайна, можеш да се поливаш спокойно. А всъщност, има ли по-страшна?

Е, не. Ако ти я кажа, няма да бъде тайна. Да си останем с бирата по горната устна. Няма нищо мръсно около мен. Аз съм чист и невинен млад човек. Не виждаш ли! О, всъщност вероятно ще забележиш, че... не съм се бръснал.

Албумите на UNKLE винаги са много концептуални, но в ерата на продажбата на отделни mp3-ки не се ли губи смисълът да се правят толкова цялостни албуми? В същото време, вие често се възползвате от новите възможности за промоция и пускате тракове безплатно в социални мрежи и различни сайтове...

Намирам времето, в което живеем за доста странно. Затова малко сме се пуснали по течението в момента. Разбира се, опитваме да работим на пълни обороти и с двата крака в дигиталния свят. От друга страна, за нас е изключително важно да правим албумите си цялостни както досега, защото за мен през всичките тези години в музиката това е важното.

А какво се промени?

Разбира се, правим много повече музика за филми, компютърни игри и телевизионни предавания – всички тези други области на работа определено порастват, при условие, че много от тях дори не съществуваха, когато започнахме. Но все пак фундаменталният смисъл за нас е да правим албуми – с начало и край – които да разказват истории и да повеждат хората, които ги слушат, на пътувания.

Новият ви албум е доста по-лек, женствен и дори позитивен от последните. Как стигнахте до него и защо звучи така?

Всички албуми са позитивни, не е като да свирим дет метъл хаха!

Е, позитивни, но и доста по-дълбоки и меланхолични...

Да, меланхолични и рефлективни, но надявам се, като такива правят хората щастливи, а не депресирани. Разбира се, не правим поп, който е лесносмилаем и весел, макар че всички, дори аз, харесваме и такива неща. Никой не иска да е в дълбокото постоянно...

А звукът в Where Did The Night Fall? Нарочно ли се случи така различен?

Да, определено искахме да направим нещо, което звучи с една идея по-светло. Главно заради връзката ми с Пабло и факта, че той дойде да работи по този нов албум. След като Рич напусна групата, той го замести. А Пабло е много по-лек и светъл характер, така че наклони везните към тази посока. И на мен ми хареса да работим по този начин. Албумите са като дневник на живота ти и в този смисъл лесно можете да чуете настроението, което цареше в студиото, докато работехме по последния.

Всъщност ти си отговорен и за реалния дневник на работата по албума и последвалото издаването му турне...

Леле, аз съм най-лошият блогър на света!

Странно е, че рядко пишеш за музика, обикновено са нещата и впечатленията около концертите и музиката...

Вероятно съм бил напушен, не знам...

Повечето ти постове са такива...

В повечето случаи пиша това, което ме вълнува в момента... не анализирам прекалено много, нито планирам.

Какво ще напишеш за България?

Сигурно нещо съвсем разпиляно. Но се надявам за шоуто да кажа: “Леле, беше невероятно!”.

U.N.K.L.E са на unkle.com. В блога им още няма постинг за Spirit of Burgas :)