Васко Василев: първа цигулка на сцената и в живота

Натруфените фрази, които винаги вървят до името му (дете чудо, гениален цигулар), са верни, но не отразяват и малка част от живата му природа на винаги търсещ, ентусиазиран и земен човек.

Срещаме го на една пейка в парка и си говорим за албума и концерта му с Чамбао, книгата и юбилея му, новозаписаното първо висше образование в Пловдивската академия за музикално, танцово и изобразително изкуство и всичко, което предстои оттук нататък...

Ще има ли запис на проекта с Чамбао, който ще представите на 20 октомври у нас?

Да, албум ще има, записали сме по-голямата част от нещата и сега се смесва. Получи се някак наобратно – винаги в поп музиката първо се прави албум и след това пътуваш с него и го представяш. При нас се случи обратното – първо направихме много концерти, след което отидохме в студио, а сега отново сме на концертна вълнà.

Защо решихте да работите без емблематичния вокал на Чамбао?

Проектът има вокал – ползваме една удивителна певица на Хоакин Кортес. За съжаление Мари не участва в проекта, защото преживя ужасен инцидент точно когато работехме по него.

Знам, че с Чамбао работите отдавна, защо решихте точно сега да осъществите проекта?

В този живот винаги има някаква съдба. Преди година бях в Аликанте за 2 дни и звъннах на Тони Кантеро да се видим. Той дойде и каза: „Много искам да те запозная с нашия перкусионист Хуанито, защото той има идеи, знам, че и ти имаш идеи – ако имаш време, ела  в Малага“. Мен страшно ме депресира зимата, защото съм живял в Русия, където е минус 20 градуса.

И си намерих свободно време – по принцип невъзможните 2 месеца, в които реших да осъществя една от мечтите си – да живея на слънце, на 50 километра от Африка, сред фламенко артисти. Хубаво време, хубава музика, хубави приятели. И си взех кучето и един приятел, Тони ми намери една малка къщичка и останахме 3 месеца.

Ще помня това време винаги – фламенко баровете, където музиката е непринудена, където хората свирят когато искат, където са свободни. Това ще се усети и на концерта – хората винаги казват, че от музиката ни греят слънце и ваканция.

Защото в Малага е така! Дори Чамбао, които са доста известни, свирят за удоволствие в местния бар. Все едно, ако си в Люлин, да се забавляваш и да свириш в местното заведение. Така започна проектът.

Може ли в класическата музика да има такава свобода? Питам те, защото си един от световните музиканти, които не се страхуват от авторитетите и често са обвинявани от пуританите, че са прекалено смели в интерпретациите на класиката...

Може. Най-страшното, което се е случило на класическата музика, е, че хората се опитват да я превърнат в музей, който не можеш да пипнеш, защото „така трябва да се свири“. Най-интересното е, че когато почнах да свиря повече поп и фолклорна музика, намерих свобода в класическата. Защото ако ти си истински, това минава и през най-схематичните рамки на Моцарт примерно. Сега чета за него една книга – той е свирил със затворени очи, за да бъде по-близък до публиката. Ако си истински – с маратонки или с фрак – публиката го усеща. Паганини е казал: „Свири с краката си, но докосни душата на хората“. Това е най-важното!

В същото време едва сега си записал висше музикално образование в академията в Пловдив... Защо?

Много странно е. Изведнъж на 40 години се озовах сред другарки и първият ми урок беше по цигулка, ха-ха.  Но има дисциплини, които много ме интересуват, като българска фолклорна музика. Това ми е ужасно интересно, защото искам да знам повече.

А учителката по физкултура ми каза, че трябва да направя 100 лицеви опори. След това разбрах, че за всички други нормативът е 5, ха-ха!

Висшето образование го правя предимно заради баща ми, който има фикс идея, че трябва да имам такова. Това е подаръкът ми за неговата 60-годишнина. 

Много символично отбелязвате празниците в семейството...

Не, бих казал, че за мен датата не е толкова важна – това са измислени неща. Най-любимият ми празник е 24 май. И то защото аз израснах в Москва, където беше най-дългата възможна зима – от октомври до май.

И изведнъж на 24 май ни освобождаваха от училище, защото беше български празник и навън е зелено и слънце. Този празник е много специален не защото съм толкова по писмеността, колкото защото мисля, че е един истински български празник.

Когато събра материала за книгата си, какво те изненада?

Имаше едно такова чувство: толкова страници за 40 години? Това ли е? Изненадах се и когато се обаждах на различни хора да ги питам за случки и те помнеха неща, които аз напълно съм забравил. Аз съм много зле с точните данни и дати. И книгата показва този характер – като цяло живота и историята ми. Изненадах се как неща, които преди са ми се стрували толкова важни, сега намирам за незначителни. Но това е така за всеки човек.

Още ли учиш мандарин?

Не, сега трябва да уча японски, защото започнах един проект в Япония...

Какви са проектите, в които участваш в момента?

Сега на дневен ред е Чамбао. Тук сме, защото много държа на българската публика и в тази криза решихме да не търсим банки и мобилни оператори и да го промотираме сами.

Да бъде нещо като подарък към българската публика. Ще го представим и в Пловдив абсолютно безплатно в подкрепа на "Жълтото училище" в Стария град, чиято сграда е в окаяно състояние и искаме да помогнем за това.

След това заминавам за Япония с една от най-известните им пианистки суперзвезди. Билетите за турнето ни са продадени от пролетта.

После се връщам във Валенсия, където правя ежегодни майсторски класове, същото правя и в Сингапур. След това декември пак съм в Испания, а от януари до март – в Лондон, където съм творчески продуцент на Операта „Ковънт Гардън”.

И така нататък – едно и също горе-долу.

Какво те изкарва от рутината на запълнената програма?

Това, че всички проекти са различни. Например в момента свирим с Чамбао, в Япония е класическо дуо.

Междувременно там развиваме един страхотен проект – хората ще идват на караоке с оперни арии. Не само ще слушат, но и ще могат да пеят със симфоничен оркестър. Има много любители на известните оперни арии, чиято мечта е да пеят с оркестър, и ние ще им дадем тази възможност. Ще има и видеостени с текст и какво се случва в операта в този момент...

Имаме и друг проект – Magic Music – един магьосник, който прави различни фокуси, свързани с музиката. Изобщо – предстои доста! Никога не ми е скучно и това ме спасява – разнообразието.