Десетте "не", които трябва да станат табу за родителите

Не биха могли да съществуват изведени правила за това как да се възпитава детето. Всяко едно е различно и се отличава със своята уникална индивидуалност, което именно следва да ни радва в ролята ни на родители. Живеем обаче в общество, което налага да се спазват общоприети норми и задача на родителя е да въведе детето си в този свят.

 

Не само възпитанието, но и отглеждането на детето е нелеко дело – как да предпазим скъпото ни палаво мъниче от опасностите на околния свят, да му дадем всичко, от което се нуждае, за да изгражда впечатления свободно и същевременно да го предпазим от заобикалящите го навсякъде рискове. В желанието си да го предпазим често допускаме грешки, които имат негативно влияние за развитието му.

 

Всъщност, за да предпазим детето от опасностите на околния свят и помогнем за изява на вродения му талант и способности, трябва да провокираме развитието на самосъзнанието му... А то се постига с изграждането на положителен образ за самия себе си.

 

Какви съвети ни дават специалистите, за да избегнем разрушаването на позитивното у детето? Ето десетте съвременни табута за родителя:

 

 

Дали заради умората, яда си, заради несполука или отегчение, често може да се чуе упрек от страна на родител към детето му от рода на: Глава на раменете нямаш ли?, Това ли е най-доброто, което можеш да постигнеш? Забравете ги. Дори за възрастен човек подобни реплики са унищожителни, камо ли за дете.

 

Едно от най-използваните средства за принуда на детето да извърши дадено действие, когато то не разбира необходимостта или не е съгласно с него е да се изрече реплика от сорта: Ако не си прибереш играчките, няма да те водя навън. Подобен подход само издава безсилието на родителя да се справи със ситуацията или нежеланието му да отдели време и пълноценно внимание на детето си. Кой е казал, че деца се отглеждат лесно? Така че помислете за добрия начин да мотивирате и подтикнете наследника си да изпълнява задълженията си. Необходимо е въображение, няма начин.

 

 

Представете си, че съпругът или съпругата ви се обърне към вас със: Съкровище, спри този разговор по телефона и измий чиниите! Вероятно, това би ви обидило, вбесило... Подобна команда към детето звучи по същия начин – накърняваме правото му на избор да върши в момента предпочитаното от него занимание. Въпреки че сте му родител, поканата за дадено действие следва да е поставена с уважение към личността му, колкото и малко да е то. В противен случай в бъдеще е много вероятно да позволява да бъде използвано по неприятен начин. Така че, изграждайте личност!

 

 

Детето е допуснало грешка и е сторило "беля". Не е възможно децата да не правят пакости, това е начинът, по който те опознават света и развиват мисленето си, така че не бива да се гледа на неприятните случки като на фатални събития. Правилният подход, вместо да се изнудва детето да обещава неизвършването на дадено действие, е като му се обяснят послествията. Например, баткото е бутнал малката си сестричка. Ако баткото е на 3, едва ли осъзнава в пълна степен, че е причинил болка. Това трябва да му се обясни.

Обещанието като понятие не означава нищо за детето, това е като дума без пълнеж. А в случай, че детето е чувствително и съвестно, обещанието само ще допринесе за формиране на чувство за вина. В другия случай ще развие у него цинизъм. Кажете, че възпитаването на децата не е изкуство...

 

 

Ако родителят постоянно играе ролята на адвокат или поясняващ действията на детето си, му отнема възможността да изгради способността да се защитава само. На подобно отношение по принцип са по-склонни по-властните родители, които допускат основно грешката да напътстват децата си във всяко едно действие. В този случай проблемът е много по-сериозен от това да се изгради чувство за самозащита, спира се развитието на самостоятелността. "Никога не върши вместо детето това, което то може да направи само" - приемето го като правило при  възпитанието на детето, ако искате да развиете самостоятелна личност.