Путин намекна: Не ЕС, а Русия помагаше на Украйна

Руският президент Владимир Путин започва да пренасочва газовите отношения с Украйна към Европейския съюз, пише "Комерсант", цитиран от БТА. Вестникът помества на първата си страница материал за вчерашното обръщение на руския президент към потребителите на руски газ в Европа, съобщи Би Би Си. Писмото на Путин е изпратено до 18 европейски лидери, включително до българския премиер Пламен Орешарски.

Държавите им купуват по-голямата част от руския газ, изпращан в Европа, и до голяма степен зависят от тези доставки, посочва печатът в страната и ги изброява - Молдова, Румъния, Турция, Унгария, Словакия, Словения, Македония, Чехия, Полша, Франция, Германия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Гърция, Сърбия, Австрия и Италия.

Руският лидер конкретизира огласената вече позиция, според която неспособността на Украйна да плаща за газа налага Русия да ограничи доставките на горивото. Това може да застраши транзита за Европа и за предотвратяване на криза са необходими спешни преговори между Русия и европейските й партньори. И става дума за преговори с всеки купувач на газ, а не с Европейската комисия като техен представител, обяснил президентският прессекретар Дмитрий Песков.

"Въпреки чисто газовата на пръв поглед тема на писмото въпросите, повдигнати в него, са далеч по-широки. Владимир Путин разви мисълта си от предния ден, че през последните няколко години ЕС за разлика от Русия не е предоставял на Украйна никаква реална помощ, нещо повече - косвено е виновник за днешната икономическа криза в страната", пише "Комерсант".

Вестникът изтъква, че писмото е изпратено точно седмица преди насрочените за 17 април преговори във формат "3 + 1" в Женева, където САЩ и ЕС се надяват "да сдобрят" Русия с Украйна и да склонят Москва към активни преки преговори с новите власти в Киев.

Според руския външен министър Сергей Лавров ще е "безсмислено" на четиристранната среща да се отправят призиви към Москва да продава на Киев евтин газ. Ако пък целта на срещата е "да призове Украйна в лицето на днешните киевски управници те да положат все пак грижи за страната си", Лавров увери, че "ще се затичаме с двете ръце и с двете нозе", пише изданието.

Негов източник в руските властови структури заявява, че "президентското писмо и срещата на 17-и са различни писти", но признава, че "те са частично взаимосвързани".

В Женева за Москва е важно "да събуди" Киев и да го убеди, че трябва да започне диалог с украинските региони, а посланието на руския президент е стремеж "да събуди" европейците и да ги убеди да обърнат внимание на стремително деградиращата икономика на Украйна", пояснява източникът.

С обръщението си Путин "фактически включи задочно в тези преговори 13 страни от ЕС, включително най-големия потребител на руски газ - Германия, като затрудни консолидацията на западния подход, с което засили позицията на Русия, допълва "Комерсант". Освен това призивът към Европа да поеме съвместно с Русия спасяването на украинската икономика цели съществено да притъпи критиките срещу Москва откъм Запада, също и да прехвърли дискусията за Украйна от сферата на геополитическото противопоставяне в плоскостта на практическите дела".

Украинците обявяват бойкот на руските стоки, пише "Независимая газета". И разказва как купувачите в киевските магазини внимателно разглеждат опаковките - според тях, "за да не плащат пари на агресора". Те постоянно разбутвали стоките и местна търговска верига ги означила със знаменца на страните производителки, за да не пренарежда щандовете.

Други вериги допускат, че ще се наложи да не предлагат вече стоки руско производство, чието търсене намалява заради политическата вражда между двете държави.

В "оръжие" се превръщат според вестника и сапуните, и праховете за пране, и киселите млека - от началото на март, след като Русия фактически заграби Крим, украинската младеж организира чрез социалните мрежи движение за бойкот на руските стоки. Активистите напомнят тук и там руските щрихкодове, за да улеснят нещата. Дори пенсионерките вече знаят тези цифри, възприемани като забранителен сигнал.

Влошава се отношението на украинците не само към Русия като държава, но и към руските граждани, активно подкрепящи нейните действия, казва киевската социоложка Ирина Бекешкина.

Информационната война в Русия настройва хората срещу украинците, по същия начин украинците започват да гледат враждебно на руснаците, наричащи "фашизъм" народното въстание срещу една престъпна власт, добавя Бекешкина.

Според последната анкета дори в рускоезичните Донецка и Луганска област делът на желаещите регионът да напусне Украйна и да се присъедини към Русия е намалял от 30 на 14-15 процента.

Взаимното недоверие между двата народа ще трае дълго, нещата са стигнали твърде далеч, заключава социоложката.

Бойкотът личи и в културната сфера, допълва украинският маркетолог Глеб Вишлински. Украинци, нечленуващи в радикални сдружения, нито пък в десни партии, готвят провал за гастролите на руски актьори и музиканти, подкрепили т. нар. референдум в Крим. Има вече отменени концерти. Тенденцията се засилва във всички сфери на руско-украинските отношения.

"На междудържавно равнище Украйна и Русия са навлезли в нов етап на търговски войни, който се очертава безпрецедентен по мащаби и последици", констатира "Независимая газета".

"Комерсант" добавя в друг материал, че конфликтът между Москва и Киев може да осуети изцяло железопътните връзки между Украйна и Русия. Според вестника украинските железници са отправили към руските молба заради "несъвпадения" в разписанията на композициите в посока Крим от 27 май Русия да спре продажбите на билети за всички влакове, минаващи през Украйна.