Русия е "бензинова държава"

"Независимая газета" съпоставя политиката на Съветския съюз и на Русия с цените на петрола. Зависимостта тук е изненадващо примитивна, отбелязва вестникът.

"Колкото са по-ниски цените, колкото по-малко валута идва от продажби на суровини и горива, толкова е по-миролюбива политиката на съветското, съответно на руското ръководство. Щом само нараснат цените на петрола, виждаме перчене и самовлюбеност до безкрай. Политиката - и външната, и вътрешната, става агресивна и авантюристична", пише изданието.

В текста се описва как политиката на СССР и на Русия се е променяла "абсолютно синхронно" с ценовите равнища. Цените на петрола през периода 1970-2014 г., посочени в щатски долари от 1970 г., са представени "в съпоставим вид, коригирани според инфлацията".

В началото на 70-те петролът е много евтин, Съветският съюз загърбва конфронтацията със Запада и провъзгласява "разведряване на международното напрежение". През втората половина на 70-те петролните цени бележат съществен ръст, "разведряването" приключва и започва ново затягане на гайките, посочва "Независимая газета", като припомня съветската интервенция в Афганистан през 1979 г. и свалянето на южнокорейския "Боинг" през 1983 г.

През втората половина на 80-те цените на петрола се сриват, след което започва "перестройката", но петролът все така поевтинява, разрушава се Съветският съюз. През "епохата на Елцин" петролните цени падат почти до нивото от началото на 70-те. Русия води приятелска политика спрямо Запада, получава заеми и благодарение на тях се справя с кризите и нестабилността.

На прага на новото хилядолетие се появява Владимир Путин, а цените на петрола започват да пълзят нагоре. От 2005 г. нататък Русия е в положението на Съветския съюз от първата половина на 80-те. През този период обаче петролните цени надхвърлят дори нивото от началото на 80-те и започват политически и военнополитически авантюри - антиевропейският политически курс и войната в Украйна, отбелязва вестникът.

Според него първото десетилетие от 21 век е дало на Русия "уникален шанс - да вземе подаръка на световните пазари и да инвестира парите в диверсификация на икономическата структура, да задейства програма "Земя-жилища-пътища", да създаде в страната модерни високотехнологични отрасли, способни да носят доход независимо от петрола и другите ресурси. Нищо от това обаче не бе направено", констатира "Независимая газета".

Русия не стори нищо, за да промени структурата на икономиката си, за да създаде модерно общество и европейска държава. Последва "спад в цените на петрола, който изглежда ще е траен". Русия се озова в същото положение, в каквото бе през втората половина от 80-те. Днешната цена - близо 50 долара, отговаря на около 10 долара за барел, пресметнато в цени от 1970 г. Това е ниво, което клони към нивата от 1985-1989 г. Тогава нещата приключиха с разпадане на страната, припомня всекидневникът.

"Помислете - щом днес сме скарани с всички развити страни наведнъж, докъде ще докарат Русия сега ниските петролни цени?", пита в заключение "Независимая газета".

Ограничена либерализация на трудовия пазар в Русия, спиране на държавното регулиране, спешно развиване на малкия бизнес - това са част от мерките, с които руското правителство се кани да посрещне срива в цените на петрола според "Комерсант".

Очаква се антикризисният план да бъде разгледан днес на съвещание по икономическите въпроси, свикано от премиера Дмитрий Медведев. Основните инициативи са регулативни и не предвиждат нови големи разходи от държавния бюджет, уточнява изданието.

Предлага се по-специално микропредприятията да бъдат освободени от повечето норми, регламентиращи трудовите отношения, дори да се премахне задължителното им вписване като месторабота в трудовите книжки. Също така до 2017 г. да не се вземат нови мерки, косвено обременяващи бизнеса в административно отношение. Трудно е обаче да се каже кои от идеите на икономическото министерство ще оцелеят след съвещанието при премиера, добавя "Комерсант".

Както и да се развият цените на петрола, "мощен срив на инвестициите" очаква тази година Русия, заявява руският финансист Юлия Цепляева пред "Ведомости", цитиран от Би Би Си.

При цена от 45 долара за барел спадът на реалните инвестиции ще се измерва с двуцифрени числа, при цени от 50-60 долара - с числа, много близки до двуцифрените, прогнозира тя.

Руското правителство започва да подкрепя банките и реалния сектор - на пъро място птицевъдството и мобилните комуникации, със свръхевтини пари, отбелязва изданието. Централната банка отпуска 50 милиарда рубли за програма, финансираща инвестиционни проекти чрез банкови кредити.

Дори тези 50 милиарда от централната банка ще намалят спада в инвестициите с 0,5 процентни пункта. Ако се отпуснат 120 милиарда рубли, това ще означава спадът да намалее с 1 процент, при 300 милиарда рубли - с 2,5 до 2,6 на сто. Става дума обаче за мерки "на парче" - далеч по-важно е банките да получат възможност да запазят сегашния режим на кредитиране, изтъква Юлия Цепляева пред "Ведомости".

(БТА)