Путин оставя руският потребител да плати за кризата

Руските домакинства понасят най-тежкия удар от кризата в Украйна и спада на цената на петрола. Това подготвя сцената за най-големия спад на потреблението от повече от две десетилетия, който допълнително ще засили икономическата рецесия, пише Bloomberg.

Засегнати от спада на стойността на рублата с 45% миналата година и от ръста в цените на продуктите, продажбите на дребно се отправят към най-големия си спад след разпада на Съветския съюз през 1991 г., прогнозират от Otkritie Capital. Тогава спестяванията на хората бяха изличени, а домакинствата изпитваха недостиг на храна и хиперинфлация. Това изнервя потребители като Светлана Короткова, която започва да трупа запаси от зърнени закуски и консерви, за да има „защита за черни дни“, както тя го нарича. Този урок тя е научила от епохата на недостиг от 80-те години на миналия век.

„Правителствените ресурси са силно ограничени сега, затова не очаквам сериозна помощ“, заяви Короткова, 42-годишна счетоводителка в супермаркет в Тула, на около 200 км южно от Москва.

След увеличението на пенсиите с 36% по време на последната криза сега президентът Владимир Путин подготвя промени, които ще индексират пенсиите спрямо миналогодишната инфлация. Основната част от спасителната програма в размер на 35 млрд. долара ще отиде за подкрепа на банките и индустрията, като почти половината от средствата се насочват към рекапитализация на банките. Докато бе премиер, през 2009-2010 г. Путин реализира най-големия спасителен пакет по оценка на Goldman Sachs сред страните от Г-20, отговарящ приблизително на 9,8% от брутния вътрешен продукт.

Сериозен е контрастът със сегашните планове на правителството за борба с рецесията, която икономистите прогнозират, че ще продължи една година. За потреблението не се вижда спасение в близко бъдеще, а то формира близо половината от икономиката на страната. Русия рискува още по-сериозна криза, предупреждава Наталия Акиндинова, директор на Центъра за развитие към Висшето училище за икономика в Москва.

„Сега антикризисният план е по-фокусиран върху банките и индустриалния сектор, но това не са секторите, които страдат най-много“, заяви Акандинова. „Тези, които страдат най-много, са търговията, строителството и услугите“.

Потреблението се свива, след като рублата изгуби почти половината си стойност спрямо долара през последните 12 месеца. Очакваната волатилност на рублата за един месец се изстреля до почти 90 пипса в началото на януари, преди да се успокои до 37 пипса на 12 февруари. Това продължава да е почти два пъти над нивото на следващата най-волатилна валута, бразилския реал.

Инфлацията се ускори до 15% спрямо година по-рано през януари. Прогнозите на Министерството на икономиката са за пик от до 17% тази пролет – ниво, което не е достигано от 2002 г.

Това би накарало цените да се увеличат над заложения от централната банка основен лихвен процент, който е 15% в момента след изненадващото му орязване през януари. Гуверньорът на Централната банка на Русия Елвира Набиулина заяви, че ходът е бил нужен, тъй като отправилата се към рецесия икономика ще отнеме част от инфлацията през втората половина на годината.

Путин обмисля да се кандидатира за пореден път за президентския пост след три години и „тази година е възможност да намали очакванията за ръст на доходите, за да изненада положително през 2018 г.“, заявиха икономистите от Alfa Bank Наталия Орлова и Дмитрий Долгин.

За 2015 г. Министерството на икономиката прогнозира спад с повече от 9% на реалните заплати след спада от 1% през 2014 г. През последните 15 години имаше среден ръст на заплатите с повече от 10% годишно.

Разполагаемите доходи най-вероятно ще се свият с повече от 6%, а продажбите на дребно ще намалеят с 8%, показва прогнозата на министерството, публикувана миналия месец.

Ако Путин има по-малко политически лостове за подпомагане на потребителите, това е отчасти признаване на лошото състояние на публичните финанси на Русия. В годините след последната рецесия в Русия от 2009 г. правителството се възползва от повишаването на цената на петрола, която нарасна повече от три пъти от нивото от 30 долара за барел, за да балансира бюджета, смята финансовият министър Антон Силуанов.

Натискът върху руските финанси нараства на фона на санкциите от САЩ и Европейския съюз заради руската намеса в Украйна и спада в световните цени на петрола, който достигна близо 50% миналата година.