НАТО не прави нищо в BG, освен ако тя не го поиска!

НАТО не прави нищо в България, освен ако тя не го поиска. Българите решават какво правим съвместно в страната ви. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в интервю за БНР.

"Всички трябва да разберат, че НАТО е тук, за да защитава всички съюзници, включително България на принципа "един за всички – всички за един", допълни той.

Генералният секретар на Алианса посочи, че не вижда непосредствена заплаха за нито една държава-членка на НАТО, в това число и за България.

Столтенберг обаче каза, че въпреки това средата за сигурност е променена и по-опасна. "Тя се дължи на заплахата от Ислямска държава на юг, на насилието в Ирак, Близкия изток и Северна Африка, което вдъхновява за терористични атаки в собствените ни държави – видяхме го в много европейски страни, включително в България",  посочи Столтенберг.

"После идва съвсем различната заплаха от Изток, където виждаме една по-нападателна Русия, която от години инвестира значителни суми за отбрана и тежко въоръжение. Тя демонстрира желание да използва сила, за да променя граници, като анексира части от територията на съседна държава. Случаят с Крим е първият от края на Втората Световна война насам. Затова трябва да се адаптираме към по-опасната среда на сигурност. Точно това правят заедно България и НАТО", заяви генералният секретар на Алианса.

Той изтъкна, че на срещата в Уелс всички страни са се съгласили, че е необходима промяна в отбранителните планове. "Мога да кажа, че всички – включително и България – се съгласихме, че средата за сигурност е променена. Както на юг, така и на изток. Това е причината да инвестираме в отбрана. Увеличаваме и военното присъствие в източната част на Алианса", обясни Столтенберг.

Откриват се нови малки командни центрове в балтийските републики, Полша, Румъния и България, посочи Столтенберг. "Това не са военни бази, а центрове, които ще установят по-добра връзка между националните сили на България с многонационалните сили на НАТО. Вярвам, че няма противоречие между силната отбрана и диалога. От опита ми като премиер на малка съседна на Русия държава знам, че успяхме да поддържаме добри всекидневни контакти с Русия не въпреки, а именно заради членството на Норвегия в НАТО", каза Столтенберг.

България сама решава от какво натовско оборудване или присъствие има нужда, обясни генералният секретар на Алианса. "Всички източноевропейски съюзнички поискаха повече военно присъствие, включително България. Става дума за повече учения и за вече споменатия команден център с 40 души персонал, половината от които български офицери", отбеляза Столтенберг.

Решението на САЩ да предислоцира тежко въоръжение в България е взето на двустранна основа чрез споразумения със съответните държави, където отива тази техника, заяви генералният секретар на НАТО.

"Но целта на това преместване на машините е те да участват във военни учения в 7-те страни. Всъщност държавите скоро могат да станат и повече. Разбира се, за САЩ постоянното превозване и връщане на тежко въоръжение през Атлантическия океан всеки път, когато се провеждат тренировки, е много скъпа и неефективна процедура. Ето защо причината за предислоцирането в Европа е улесняването на ученията. За мен е важно, когато има по-напрегната среда за сигурност, да отвръщаме по отбранителен и пропорционален начин", заяви Столтенберг.

Генералният секретар на Алианса коментира и вариантите пред България, която е изправена пред модернизация на военновъздушните си сили.

"За НАТО е предимство, когато е налице повече взаимосъвместимост в различни сфери, включително когато става дума за военновъздушните сили. Това улеснява общата работа на различните държави-съюзнички. НАТО извършва много съвместни мисии по наблюдение на въздушното пространство – така наречените "Ер Полисинг". Имаме присъствие в много страни – в такива, които имат собствени военновъздушни сили и в други – които нямат. Няма непосредствена връзка едното с другото. Разбира се – колкото по-силни са българските военновъздушни сили, толкова по-добре и аз бих го приветствал. Така НАТО става още по-силен", заяви Столтенберг.

За Гърция Столтенберг заяви, че тя е много надежден съюзник. "Правителството и парламентът ясно заявиха, че не обвързват сегашните проблеми на дълговата криза с твърдия им ангажимент към НАТО. Разбирам много добре, че гърците са изправени пред труден момент и проблеми, свързани с бъдещето на еврото. Но вярвам, че правителството и народът на Гърция ще продължат да бъдат надеждни съюзници в бъдеще". Това заяви Столтенберг в отговор на въпроса дали НАТО има резервен план, ако гръцката държава спре да плаща заплати на военните си. НАТО има военна база в Гърция.

Според Столтенберг организацията не би трябвало да се намесва, ако гърците свършат парите, дори и за кратък период от време. "Тези проблеми ще станат още по-трудни, ако започнем да си разменяме ролите с други международни институции. ЕС, ЕЦБ и МВФ се занимават бюджетната, финансова и икономическа криза в Гърция. НАТО носи отговорност за колективна отбрана. Продължаваме да работим по това с Гърция, която ясно подчерта, че няма да обвързва членството си в НАТО с проблемите си с ЕС. Надявам се, вярвам и подкрепям всички усилия за намирането на решение. Но то ще бъде още по-трудно, ако аз или НАТО започнем да се месим", посочи Столтенберг.