На училище в затвора или за образованието, което дава свобода

В седмицата, в която децата тръгнаха на училище, едни необичайни ученици също прекрачиха прага на класната стая. Общо 1413 лишени от свобода от всички затвори и затворнически общежития в страната влязоха в клас през настоящата учебна година. 245 от тях са първокласници, информира Bulgaria On Air.
 
В Централния софийски затвор учениците са около 100. Разпределени са в четири паралелки – от първи до четвърти клас. Възрастта им е от 18 до 68 години.

Сериозна мотивация за влизане в класната стая е, че ходенето на училище облекчава наказанието. 16 учебни часа или два дни в клас се зачитат като три излежани дни от присъдата.
 
Началната учителка Константина Цветанова вече 30 години преподава на лишени от свобода. Казва, че е намерил своето амплоа.

"Можеш от нешлифован камък да направиш шлифован. Момчетата идват с едно недоверие, в началото не им кой знае колко интересно. Но впоследствие си виждаш труда в тях и оставаш удовлетворен, казва г-жа Цветанова.
 
Един от учениците на г-жа Цветанова е 36-годишният Асен. Той излежава присъда от 5 години и половина. Ходи на училище вече три години. Сега е в трети клас. Затруднява го математиката, но пък писането и четенето му са любими.

Харесва да чете криминални романи. Целта на Асен е да завърши основно образование, за да може да изкара шофьорска книжка и така като излезе от затвора да може да си намери работа.

"Като нямаш образование какво ще правиш? Нямаш ли образование, дотук си", смята Асен.
 
Съученикът на Асен – Величко, също смята, че човек без образование среща много трудности – за намирането на работа и за воденето на „хубав живот“. Осъзнал го по време на прекараните тук две години.

"Мисля, че човек, който не е образован никога няма да успее да излезе оттук. Човек без образование, не става нищо от него", уверен е Величко. В затворническото училище домашни няма.

Учениците пишат и подготвят всичко в класната стая. Г-жа Цветанова вижда как училищната обстановка променя затворниците.

"Те тук не говорят цинизми, не са груби. Ако случайно се случи подобно нещо, си поемат наказанието", казва учителката.
 
Онази промяна, която четем и в стиховете на Вапцаров – за попадането на хора и ставането на човек в затвора, я вижда и Величко.

"Затворът променя, затворът прави човека друг. Имаш времето да мислиш. Ако и навънка е така, както в затвора ни помагат, аз вярвам, че много хора няма да се връщат тук", смята Величко .

Въпреки лишаването им от свобода, една от движещите сили на учениците в Централния софийски затвор е оптимизмът.

Оптимизъм за по-добро бъдеще извън стените на институцията. И докато едни, дори свободни, виждат пред себе си само мрачното бъдеще - други, гледащи, живота си през решетки, продължават да виждат слънцето.