Протести - от Мароко до Китай

Драматичните събития в Либия изместиха фокуса от случващото се в редица други разбунтували се страни. Но протестите там продължават и хората не отстъпват от исканията си за промени.

След като армията и полицията разпръснаха със сила демонстрантите в Бахрейн миналата седмица, опозицията настоява, че протести по улиците ще има, докато не бъдат изпълнени условията им. Лагерът на протестиращите на централния площад в столицата Манама вече е възстановен след оттеглянето на военните по заповед на крал Хамад.

Призивът за преговори ще бъде взет предвид само, ако правителството на премиера Халифа ибн Салман подаде оставка, политическите затворници бъдат освободени, а виновниците за убийствата на десетки протестиращи бъдат справедливо наказани. Това обявиха опозиционните сили.

Шиитското мнозинство иска да спре дискриминационната политика от страна на сунитския политически елит, но повечето протестиращи определят бунта като нерелигиозен, скандирайки „Няма сунити или шиити, има бахрейнско обединение”.

Обединени в искането си за сваляне от власт на президента са протестиращите в Йемен. Десетина дни изминаха от началото на бунта, но засега държавният глава Али Салех не дава знак, че ще напусне преждевременно поста, който заема от 32 години.

Салех продължава да убеждава опозицията, че ще предприеме реформи и няма да се кандидатира за нов мандат на изборите през 2013 година. Но това не е достатъчно за десетките хиляди, които са по улиците и настояват за незабавна оставка.

Мароко също се присъедини към групата на протестиращите. Масови демонстрации имаше през уикенда, като основното искане беше за промени в управлението, адекватна борба срещу ширещата се корупция и създаването на нови работни места. Освен това се чуват гласове за ограничаване на правомощията на крал Мохамед VI. 

В понеделник пет изгорели тела бяха открити в банка, запалена след антиправителствените демонстрации в неделя. Телата са открити в северния град Ал Хосейма. Протестите в Мароко бяха мирни, но след тях на някои места имаше актове на вандализъм и палежи.

Малко по-на юг от Мароко един дългогодишен управник реши да изпревари събитията. Президентът на Судан Омар ал-Башир обяви, че няма да се кандидатира за нов мандат. 67-годишният Башир управлява в богатата на петрол страна от 1989 година, а Международният криминален съд го обвини в геноцид и военни престъпления за зверствата в региона Дарфур.

„Президентът няма да търси преизбиране на вота след четири години”, заявиха от управляващата партия Национален конгрес. Това обаче не било „вследствие на натиск или в контекста на настоящите вълнения в целия Арабски свят”. Просто Башир иска да даде пример за желанието на правителството за демократизиране на страната.

С желание за демокрация в Китай опитаха да стартират „жасминова“ революция. По примера на арабските страни, активисти подхванаха протеста в интернет. Хора от редица градове откликнаха на призива в неделя, но полицията реагира безкомпромисно и на този етап елиминира бунта, арестувайки десетки правозащитници още преди началото на протестите.
 
Шефът на службата за национална сигурност Жо Йонг Канг обаче предупреди, че са необходими по-категорични действия за овладяване и бързо разрешаване на подобни „проблеми”.

По неофициални информации от азиатската страна правителството е все по-обезпокоено от вероятността за всенародни изблици на недоволство от комунистическото управление. Бяха изнесени данни, че от 2007 година насам в Китай ежегодно е имало по над 90 хиляди „масови инциденти” или казано с други думи протести срещу властта.

Неслучайно китайските власти заделят за поддържане на вътрешния ред толкова средства, колкото отиват за отбрана. Тук става дума за милиарди долари за контрол по улиците, върху средствата за комуникация и т.н.

Засега тези мерки гарантират спокойствие на управляващите, но случващото се в Арабския свят е вдигнало на крак висшето ръководство на Китайската комунистическа партия.