Подялбата на Либия приемлива за много страни

Обстановката в Либия е резултат на троен неуспех, се посочва в разпространен  в понеделник анализ на Изследователския институт за международна политика /ИСПИ/ в Милано.

Първият неуспех е този на режима на Кадафи, който само за един месец възстанови своята непредсказуемост, характерна за 80-те години на миналия век.

Бунтът е вторият неуспех и само историята ще ни покаже в каква степен протестите през февруари са били спонтанни или подготвени.

Третият неуспех е този на военната намеса, която наложи забранена за полети зона, чиято заявена цел беше хуманитарна, но в действителност трябваше да допринесе за падането на Кадафи, което не бе постигнато, се отбелязва в анализа.

Конфликтът е във фаза на застой и възникват въпроси относно неговата продължителност и вероятни изходи. Трудното за намиране политическо решение на кризата с най-различни и разнообразни опити за посредничество, както и военната безизходица могат да подтикнат към обмисляне на някаква форма на военна намеса по
суша. Това естествено ще изисква ново гласуване в Съвета за сигурност на ООН.

Наистина е трудно да се приеме, че застоят може да бъде преодолян без въвеждане на сухопътни сили и средства и тяхното използване срещу режима на Кадафи, но до момента този вариант се изключва.

Изборът да се доставя оръжие на бунтовниците също не е лишен от комплексни усложнения и обратни ефекти от типа на онези, които в миналото се получиха в Афганистан. Веднага възникват въпросите кого въоръжаваме и какво може да стане след приключването на войната.

В случай на дълготраен конфликт е възможно да се стигне до решение за разполагане на сухопътни сили, които да установят разделителна линия между двете воюващи страни. Подобна ограничена мисия вероятно ще получи по-лесно разрешението на Съвета за сигурност. На тази тема вече открито се говори във военните среди на НАТО и на коалицията на желаещите.

По този начин обаче ще бъде на практика санкционирано за неопределен период разделянето на Либия. Никой не се е обявил в полза на това решение, но то се очертава като твърде вероятно, ако режимът на Кадафи се задържи на власт.

В перспектива този сценарий може да се окаже приемлив за редица страни. На първо място е Египет, който ще се облагодетелства от един слаб, но богат на природни ресурси съсед като бъдещата Киренайка, за чието създаване е допринесъл в политическо и военно отношение. Страните от Персийския залив също ще бъдат доволни, защото Кадафи ще бъде ограничен, а Либия ще бъде разделена и отслабена като енергиен съперник.

В по-далечен план Франция и Великобритания биха погледнали на разделянето като на компромис, който е приложим с оглед да се избегне провалът на военната операция, която двете държави оглавиха и към която се стремяха повече от всички останали.

Важното е бъдещата Киренайка да бъде по-голяма от контролираната сега от бунтовниците територия и да обхваща богатите на петролни залежи южни области, както и силно оспорваната брегова ивица, на която са разположени рафинериите и танкерните терминали.

САЩ ще се придържат към възприетата линия и няма да имат сериозни възражения. Европейците ще трябва да привикнат към роля на намален интерес от страна на САЩ в едно "постамериканско" Средиземноморие.

Италия отново ще бъде изправена пред нежелана опция. Рим ще трябва да поддържа двойни и трудни взаимоотношения, от една страна, с бъдещата Триполитания на чувстващия се измамен Кадафи, а от друга - с Киренайка, която може да обърне посоката в търсене на нови и по-малко "компрометирани" от връзките си с предишния режим партньори, заключава анализът.

(БТА)