Българите – доброволно в царството на Кадафи

Въпреки войната много български гастарбайтери продължават да стоят в Либия. Там явно се живее по-удобно, отколкото у дома. Това пише Зорница Маркова в статия за германското издание на вестник "Файненшъл таймс", цитирана от Дойче веле.

Чужденците в Либия се познават по номерата на колите: ако номерът започва с 54, собственикът е румънец, 50 – босненец, 23 – руснак, а цифрата 35 е запазена за българите.

Въпреки бомбардировките тези номера продължават да се срещат често по улиците на Триполи. Докато западноевропейците отдавна бяха евакуирани, много източноевропейци все още живеят и работят в Либия – сред тях са и поне 200 българи.

През последните два месеца от Либия бяха евакуирани 309 българи. Те обаче не са много, тъй като се смята, че в Либия работят поне 1 000 българи. Някои се изнесоха по собствена инициатива, но според българското външно министерство мнозина са останали. Официалната цифра 200 документира само онези, които са регистрирани в българското посолство в Триполи.

Разликите между тук и там

Людмил работи вече от 19 години в Либия. Той започва като механик при една италианска фирма, работата му харесва и той решава да извика жена си и дъщеря си. Жена му, която е зъболекарка, работи в една клиника в Триполи. Той самият като майстор за всичко поддържа днес няколко частни къщи.

Дъщеря им учи в Канада. А следването там не е евтино. "Това е още една причина, поради която останахме", казва Людмил.

Българите винаги са печелили добре в Либия. По комунистическо време там отиват на работа инженери и строителни работници и все повече лекари и медицински сестри. Дори дългогодишната съдебна одисея на петте медицински сестри не възпря българите да си търсят късмета в Либия.

Казват, че всеки месец можело да се пестят около 1 000 евро. Само че, ако човек работи за либийска фирма, той получава заплатата си в динари. Обмяната им е трудна работа, тъй като, както потвърждава Людмил, местните банки просто не приемат либийска валута. Обмен е възможен само в супермаркети или чейнджбюра при много неизгоден курс, "което е за препоръчване само в краен случай".

За Людмил крайният случай явно не е настъпил още. Той също се притеснява заради бомбардировките, но твърди, че в Триполи войната не се усещала много. Непосредственият му проблем е, че от един месец няма интернет.

"Животът ни е тук"

Ако човек работи десет или двайсет години в Либия, той може да сложи настрани 10 000 до 20 000 евро. Това са много пари. Ако Людмил се завърне в България, като техник той ще изкарва между 300 и 500 евро – ако като 53-годишен изобщо може да си намери работа.

По същия начин разсъждават и други българи в Триполи. Електротехникът Красимир например работи там от 16 години и той и жена му са решили да останат в Либия. Красимир казва, че просто няма какво да правят повече в България: "Тук е нашата къща, нашият живот, всичко".