Сдържаните японци заплашени от психологически травми

Сдържаното поведение на оцелелите от земетресението и цунамито в Япония предизвика адмирации в чужбина, но психолозите предупреждават, че зад това видимо спокойствие може да се крият множество травми, пише АФП.

"Изгубих баща си, кучето си, колата си, всичките си спестявания. Всичко изгубих. Но всички са в същото положение. Ако плача, всички също ще заплачат, затова трябва да се сдържам", признава 45-годишната Кеничи Ендо, намираща се в центъра за бежанци в Онагава, затваряйки очи и стискайки юмруци.

Ужасна трагедия се стовари на 11 март върху Североизточна Япония, пострадала от земетресение с магнитуд 9 и гигантски вълни цунами, които причиниха смъртта или изчезването на близо 28 000 души.

Пет седмици след катастрофата десетки хиляди евакуирани продължават да живеят във временни центрове за настаняване като училища, споделяйки ограничено пространство с десетки, дори стотици други оцелели.

В това неприятно съжителство емоциите са контролирани и се проявяват само в неочаквани моменти: сълза потича от очите на бежанец по време на обяд, когато слуша музика или спи.

"Единственото, което желаех, е да имам собствено кътче", казва Кен Хирааки. "Нощем чувам хора да пъшкат, но понякога аз съм този, когото будят, защото също пъшкам."

Нежеланието на мнозина оцелели да споделят тъгата си тревожи лекарите, според които това блокиране рискува да предизвика депресии.

"Ако те не получат подходяща психологична помощ, може да пострадат от пост-травматичен стрес", предупреждава Рицуко Нишимае, психолог от „Лекари без граница“ в Минамисанрику, в сърцето на опустошената зона.

Дълго време игнорирана в Япония, депресията е лекувана системно едва след 2000 година в големите градове, където 900 хиляди пациенти са лекувани всяка година от, както срамежливо я наричат, "душевна болест".

Но в опустошените земеделски райони тази тема продължава да е табу.

"Когато кажете "психиатрия", хората се притесняват. Вместо да се представям като психолог, казвам, че съм доктор", обяснява Наоки Хаяши, които помага на евакуирани от Рикузентаката.

В центъра на Онагава малцина бежанци дръзнаха да се срещнат с професионалисти, които все пак успяха да пригодят кабинет за консултации, приличащ на класическа закусвалня, за да накарат пациентите да се чувстват спокойно.

"Японците не обичат да говорят за себе си и за проблемите си пред непознати хора. Предпочитам да споделям с приятелите или семейството си", подчертава 57-годишната Кейко Кацумата.

"Един лекар няма да разреши проблемите ми. Преживял съм войната, видял съм какво ли не", твърди от своя страна 77-годишната Тошико Савамура, която смята, че младите поколения са "по-слаби".

(БТА)