Двадесет години от края на СССР

На 8 декември 1991 г. руският президент Борис Елцин и колегите му от Украйна и Беларус подписват акта, пратил в небитието Съветския съюз - комунистическата империя, просъществувала почти 70 година, чието разпадане бележи края на световния ред, основаващ се на противоборството между СССР и САЩ.

След продължило няколко месеца разпадане, след опити за възстановяване на контрола (13 убити през януари във Вилнюс), неуспял пуч и провъзгласяване на независимост от поредица страни, на 8 декември лидерите на трите републики – Русия, Украйна и Беларус - обявяват, че Съюзът на съветските социалистически републики не съществува.

На 25 декември съветският президент Михаил Горбачов подава оставка и червеното знаме със сърп и чук престава да се вее над Кремъл. Такъв е краят на комунистическата империя, изиграла огромна роля за победата над нацистите и пратила първия човек в космоса, но чиито лидери избиват безмилостно милиони свои сънародници, отбелязва Франс прес.

С това безвъзвратно приключва също Студената война и си отива двуполюсният свят, а САЩ се превръща в единствената глобална суперсила.

Повечето от 15-те съветски републики получават за първи път в историята си независимост и са изправени пред предизвикателството да градят национална идентичност и солидна икономика - цели, които много от тях все още не са постигнали.

Русия, на свой ред, страда от загубата на статута си на световна свръхсила.

Най-влиятелният човек в страната - Владимир Путин, който от 2000 до 2008 г. беше президент, сега е премиер, а с изборите през март догодина почти сигурно ще се върне на президентския пост - все по-открито проявява носталгията си по СССР, който той нарича просто "голяма Русия".

Предшественикът му Борис Елцин, починал през 2007 г., от своя страна, смяташе, че разпадането на Съветския съюз е било неизбежно.

Краят на СССР не предизвиква грамаден катаклизъм, но годините след това са белязани от упадък на инфраструктурата, обедняване на населението и регионални конфликти, коствали живота на стотици хиляди хора.

Таджикистан беше арена на гражданска война срещу ислямистите, Армения и Азербайджан изпаднаха в конфронтация заради отцепническата територия Нагорни Карабах, Русия води два кървави похода в малката бунтовническа република Чечения, а Грузия се бори със сепаратистите в Абхазия и Южна Осетия, припомня АФП.

Нито един от тези конфликти не е окончателно уреден: ислямистите продължават да заплашват Таджикистан, постигнатият в Нагорни Карабах мир е доста крехък, а бунтът - вече ислямистки - е обхванал целия руски Кавказ.

През август 2008 г. - за първи път от рухването на съветския строй - Русия изпрати танкове в бивша република – Грузия, опитала се да възстанови контрола си над Южна Осетия.

След първоначално ентусиазираните, а после непопулярни опити за либерални реформи при управлението на Елцин, Русия гледа назад, към времето след идването на власт на Владимир Путин.

Бившият агент от КГБ върна съветския химн, строи медиите и политическите среди в две редици и засили влиянието на Русия, за да консолидира около нея някогашните й сателити - всичко това с риск да бъде обвинен, че иска да възроди Съветския съюз, чието рухване през 2005 г. той нарече "Най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век".

Разпадането на СССР протече в три големи етапа:

- 1985-1989 г., Михаил Горбачов и "перестройката". През март 1985 г. Горбачов става първият човек в страната. Петдесет и шест годишният апаратчик разработва широк план за реформа - прословутата "перестройка", за да спаси икономиката, страдаща от срива в цените на петрола, хроничната липса на потребителски стоки и растящия държавен дълг. След като 10 години боксува в Афганистан, през 1989 г. Червената армия се изтегля от страната.

- 1989 г.: Берлинската стена рухва, сигурността също. През май Унгария отваря границата си с Австрия, с което се появява първата пролука в Желязната завеса. През юни, след полусвободни избори, профсъюзът "Солидарност" в Полша слага край на хегемонията на комунистическата партия. Горбачов не се намесва.

През есента комунистическите режими в Източна Европа един по един започват да падат, а Москва продължава да не се намесва. На 9 ноември пада и Берлинската стена, в Чехия "избухва" Нежната революция, Румъния екзекутира своя лидер сталинист Николае Чаушеску. Социалистическият блок вече не съществува.

- 1990-1992 г.: Имплозията на СССР.
През 1990 г. съветските републики заявяват волята си да бъдат самостоятелни. През юни най-голямата от тях - Русия - провъзгласява суверенитета си под влияние на Елцин.

През март 1990 г. Литва обявява независимост. През януари 1991 г. съветските войски нахлуват в страната, но в крайна сметка се изтеглят. Москва губи.

Горбачов договаря нов договор за спасяване на СССР, но на 19 август консервативните комунисти организират пуч. Държавният преврат търпи провал. През август и септември девет съветски републики обявяват независимост, на 8 декември лидерите на Русия, Украйна и Беларус подписват споразумението, с което СССР престава да съществува, а на 25 декември Горбачов подава оставка.

С разпадането на Съветския съюз възниква нова организация - Общността на независимите държави (ОНД), припомня ИТАР-ТАСС. В нея на равноправни начала членуват 11 бивши съветски републики: Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркмения, Узбекистан и Украйна. През
декември 1993 г. към общността се присъединява Грузия, която обаче на 18 август 2009 г. напуска официално организацията.
 

(БТА)